Дни за равносметка

Свършва още една година. В края на годината настъпва време, когато човек може да се замисли :
- какво е направил
- какво не
- хубави моменти от годината.... и т.н.
Най-елементарно казано можем да правим равносметка на отминалото време.
Едни могат с гордост да кажат например, че са завършили образование, други - че за първи път са работили, трети - че са постигнали успехи в личен план, както и в професионален.
Да не оставям настрана и лоши моменти в живота, както се казва : то лошото бързо идва, но още по-хубаво е ако бързо отминава.
Когато си млад животът ти тече с една бърза скорост. Събитията се сливат едно в друго и като че ли нямаш време да се замисляш над такива неща, да правиш равносметки, изводи ииии докато се осъзнаеш са изминали двадесет години. През това време може би си учил, започнал си работа, създал си семейство. В последствие си създал поколение в лицето на едно, две или повече деца. Радваш се на успехите и възможностите, които ти се предоставят от живота.
Всъщност миналата година по това време писах за равносметката. Ние с какво ще запомним 2006 година?


24 Ноември 2005


ДЕН ЗА РАВНОСМЕТКА

Днес е хубав ден за равносметки, поне една мъничка, равносметчица...
Този ден почти е отминал вече. Навън е тъмно и студено, а аз съм седнала сама с чаша топъл чай, монитора пред мен и клавиатурата. Тихо е, чува се единствено натискането на клавишите и се реди дума по дума моята дневна изповед.
Всъщност днес беше прекрасен ден сравнително топъл за ноември, имаше лека мъгла, но изчезна някъде по обед.
От известно време насам са ме налегнали едни мисли - гъсти,черни и схлупени - като дъждоносни тъмни облаци са се скупчили в главата ми и не можех да си вдигна погледа от земята. Виждах само краката на хората по улицата, мръсотията и локвите... А душата ми копнее за полет, за свобода, за простори.
Опитвам се да открия причината за това мое "лошо време", нали е ден за равносметка уж. Дали е от атмосферните условия - когато навън е толкова мрачно, как да не му стане на човек и в душата мрачно; дали защото бях натоварена в работата; или пък е нещо друго, нещо вътре в мен, което съм си създала сама...
Мисля, че е последното, защото лошото време си има и хубави страни - можеш да си стоиш на топло в къщи, да отидеш някъде с приятели или просто да затвориш очи и да помечтаеш.
Нито лошото време, нито скучната работа могат да отнемат очарованието на живота.
То, очарованието е колкото едно зрънце, само се крие между "големи" и "сложни" проблеми, и само се забавлява, когато ние хората се мъчим да го открием. А то всъщност е нищо особено, просто е неповторимо. То е радостта сутрин да се събудиш и да повярваш, че днес ще е един прекрасен ден, да успееш измежду шума на колите да чуеш песента на птиците загубили се сякаш някъде сега. Като вървиш или пътуваш за работата, за миг да спреш да мисилиш за всички задачи днес. Така да вдигнеш поглед от калната улица и да видиш небето, толкова синьо, толкова истинско, толкова носещо радост.
Защото моят ден за равносметка, моят самотен разговор ми показва само едно - всичко е вътре в човека - щастието и сълзите, болката и очарованието на всеки изминал ден. Може би трябва да постъпвам така, че никой да не може да ме мрази заслужено. Или е нещо друго незнам . Трябва сигурно да продължавам да търся, пък може и да го намеря . Къде ли, в една роза или малко вода?