Човек в живота си прави непрекъснато компромиси, както с околните, така и със себе си. Те могат да бъдат от различно естество.
Когато обичаш и държиш на другия можеш да прощаваш в интерес на това, връзката да продължи, стига да си заслужава.
Къде е границата? И на какви компромиси сме способни? Колко трябва да си прощаваме, преди да се изгубим?
Колко трябва да се замислим преди да прекратим някакви отношения? Как трябва да се държим, за да не позволим да се злоупотребява с търпението ни?
Всичко е строго индивидуално, много относително, прекалено субективно, но понякога чувствата и усещанията са по-силни от нас.
Като се замисля ако зависеше от мен и изцяло от съзнателното взимане на решения,то щях да поставям широки, високи, дълги и ясни граници, но на практика не мога да съм толкова категорична. Не винаги съм достатъчно силна, за да го поискам, не винаги съм достатъчно смела, за да не мисля за последствията и не винаги съм достатъчно сигурна, за да го повярвам.
И как всъщност да се поставят граници? Дали дистанцията е някаква алтернатива? Или не е по-добре да говорим с отсрещния, да разберем неговата позиция, да се уточни ситуацията и вече да се вземе разумно решение. Ако имаме истински човек, може би ще се получи...
Аз спирам да правя компромиси, когато за мен вече става въпрос за достойнство, а започне ли достойнството ми да ме интересува повече от другия човек, значи някъде във времето и в сълзите се е измила и изпарила любовта, доверието и чувството за принадлежност и нужда, желанието.
Можем да прощаваме. Да така е. Човешко е да простиш. Случва се да сгрешиш, но има и непоправими грешки.
2 коментара:
Способни сме на всякакви компромиси, когато обичаме. Но е хубаво компромисите да се правят и от двамата. Не единият да си прави каквото иска, а другия да прощава до безконечност. Глупаво е да си дребнав във взаимоотнощенията си. Правилният подход е разговорът. Когато има разговор се постигат добри резултати.
Достойнството - какво е то? До къде можеш да се простираш, че да не предизвикваш отрицателни последствия? Когато уважаваш мнението на отсрещния или ако то е в пограшна посока би могъл да кажеш своето мнение по въпрос конкретен. Ако човекът е умен, разсъдлив и може да те разбере ще си помисли и съответно се стига до извод.
Зависи от човека според мен едни умеят да правят компромиси какви ли не, а други не могат. Дори може да се почувстваш толкова зле след един такъв разрив във взаимоотношенията.....и особено от човек, в когото си имал доверие, бил си всеотдаен и т н. Не може да се опазим от такива хора, но трябва да се научим да преодоляваме лесно всичко. Може би трябва да се гледа по -повърхностно.Не случайно е казано, че който обича повече - губи....Доказано си е. Може да се вземе като една теорема.
Публикуване на коментар