- Как ме обичаш?
- Ще ти кажа.
- Е?
- Обичам те на слънце и на свещ.
Обичам те със шапка и с барета.
Под вятъра на пътя. На концерти.
В брезите, в люляка, в малините и в клена.
Когато спиш. Или работиш вглъбена.
Или яйце когато чупиш с палав жест -
дори лъжичката когато изтървеш.
В такси. В кола. Където те позная.
В началото на улицата. В края.
Когато си делиш косата с гребен.
На люлката. В беда - и аз до тебе.
В леса. В морето. Боса и с галоши.
Днес. Вчера. Утре. Дълги дни и нощи.
Напролет с лястовичите ята.
- А лете?
- Като зноя.
- А през есента,
с мъгличките, с шегичките й груби?
- Дори чадъра си когато губиш.
- А зиме, във студа, прозорците извезал?
- Тогава те обичам като огън весел.
Наблизо до сърцето ти. Като сега.
А зад стъклата сняг. И врани по снега.
Конст. И. Галчински
4 коментара:
Обикновено, без особен блясък описание, но точно и ясно. Когато обичаш истински един човек го обичащ във всеки един миг, във всяко възможно действие или бездействие. Обичта се проявява и в най-невинните движения. Както се казва: като обичам, обичам...всичко в теб и свързано с теб. Доста романтично и наивно прозвучах може би.
Харесвам го "Лиричен разговор". Напълно точно описание.
Благодаря :) наистина много ми харесва и ако не беше твоя скаип профил нямаше да го прочета :)и пак благодаря :)))
Радвам се, че се е харесал "Лиричен разговор".
Публикуване на коментар