За жената днес на 40 и...
Мира Баджева
Как се чувства жената днес на 44? Или на четиридесет и седем, или почти на 50?Не си задавам тези въпроси, защото бързам да остарея, а понеже се хващам често (и с чувство за вина), че в дамските списания пишем най-вече за жените на двайсет или трийсет години, сякаш не съществуват жени в други възрасти.
Какви са проблемите на жената на 40 и няколко - насред днешната масова култура, издигнала в култ „вечната младост“? Как свикваме с новото си тяло, с бръчките и белите коси, с хормоналните бури и, да, с менопаузата?
В „Преходи“ – бестселъра на Гейл Шийхи за циклите на живота и атаките на възрастта – намерих следния социологически портрет
на 44-годишната американка: „...вече е сигурна, че може да се грижи за себе си; научила е кои са наистина важните неща в живота; получава добра заплата или е добре осигурена; уверена е в собствените си преценки; не се страхува да сгреши и не се безпокои какво мислят другите за нея; много пряма е в поведението и в изказванията си.“
А не е ли такава и българката? Ако не е, време е да се научи да върви натам. Да намери най-краткия и сигурен път към вътрешната си хармония и цялост, да отдели време за съсредоточаване в себе си, за да влезе спокойно и с достойнство в зрелостта. Да престане да приема за даденост (като в по-ранните си години), че е непременно виновна за недоволството на околните, да знае, че не е длъжна да бъде идеална.
2 коментара:
Всяка възраст сама за себе си е прекрасна.Аз не съжалявам че годините си летят.Скоро минах и аз в групата на 40-годишните,закръглих ги в средата на ноември.Да си кажа честно има малко носталгия по младостта,безгрижието,но чувствата си останаха непроменени.Все същата съм си!
Аз бих казала, че животът ни е даден да го изживеем с всички радости и мъки, независимо на колко сме години.През всеки период от него има и хубави и лоши моменти. Те преминават циклично. Най-важното е да си здрав.
Публикуване на коментар