Любовта

Какво е любовта?
Онази болка, която като сол насипа
във душата ми
или думите,
които са заседнали във нас
и споменът на дните, които си отиват
съкровището,
което виждам всеки път,
когато те погледна
и слънцето във твоята усмивка
ако любовта е всеки миг
очакване
вратата леко да се пооткрехне
и сетивата ми да доловят,
че се прибираш
уморен.
Ако любовта е твоето дишане
до мен.
И сънищата ни, които се пресичат.
За миг не се отричам от любовта
ако това е тя.
Какво е любовта?
Навярно мъката в очите ти, която виждам
при всяко твое тръгване.
И непризнатото, прибраното в душата ти
и казаното,
дето ме прегръща нощем всеки път
когато
съм сама.
Ако това е любовта , ако това е
не искам миг без нея.
Мъртва съм
без любовта ако я няма.
Това е любовта.
Или?
Какво е любовта?
Изписвам като отпечатък думата
Обичам те
и храня птиците с трохи от своята нежност.
Трудно се справяме с многото препятствия, които застават на пътя ни всеки ден, но ние не можем да отречем, че животът има смисъл. Той се крие в красотата на любовта, в искреността на човешките чувства, които извират дълбоко от сърцето, там където няма фалш и лицемерие, там където истинският огън гори...Любовта е най-голямата магия в нашата реалност, магията, която успява да направи вълнуващ иначе скучния ни живот, вълшебство, което е толкова красиво и вълнуващо, че единствено то може да ни накара да летим....дори, когато нямаме криле.
Няма човек на света, който да не е обичал.От самото си раждане, от първата си глътка въздух, ние се борим за любовта си. Копнеем за нея. Имаме нужда от сладкия и вкус, особено когато сме вкусили от горчилката на живота.Често пъти се случва да си мислим, че обичта поражда само болка, да си мислим, че тя е нещо лошо, дори искаме да не я срещаме повече...Защото сърцето ни боли...Но какво е човешкото сърце без любовта? Какво е нашия свят без тази малка, но толкова силна магьосница? Кой по-добре от нея би могъл да събере остатъка от човешките надежди,да ги подреди изрядно и да ги върне на мястото им? Нима нещо може да се сравни с нея? Едва ли. И кой каза, че тя не съществува? Та нали всеки ден нови и нови хора се запознават с нея казват, че тя е променила коренно живота им, че им е помогнала, върнала им е усмивките, възкресила е надеждата за щастие...Казват магия била любовта...Някои се плашат от нея,мислят си, че ако я срещна, ще бъдат нещастни, ще ги убие отвътре...Други пък казват, че била много красива, че само заради нея си струва да живееш, дори да е с теб минути...докосването й е толкова нежно и красиво, че оставя спомени в душата ти завинаги! Къде ли е тази магия сега? Дали си прави шеги с някой наивник, дали не къса сърцето му на хиляди малки частици? Или рисува с пясъчни пръсти по нечие радостно и влюбено лице? А може би се е скрила в нечия душа и не иска да излезе от там, защото я е страх да не би да не и отвърнат на чувствата? Аз не знам...но знам, че тя живее в реалността! Да, тя е навсякъде около нас. Можем да се радваме на присъствието й, да се докоснем до красивия й образ...Толкова е пъстра и ухае толкова хубаво, че успява да придаде цветове на сивото ни ежедневие. Хората я търсят цял живот, колкото и трудно да им изглежда намирането й! Тя е някъде тук, има я, защото я усещам, усещам присъствието й. Може би остава да отворя душата си за нея...
Ти казваш, че това не е вярно? Твърдиш, че е наивно да се вярва в магии. Но не усещаш ли преди малко, когато любимата ти те целуваше, как сърцето ти се разтуптя? Сякаш хиляди пеперуди танцуваха в корема ти! Гъделичкаха те толкова много, че те карат да подскачаш, да се смееш, да летиш, да се усмихваш незнайно защо! Не е ли това тази красива земна магия? Не е ли това любовта?!
Не е достатъчно само да я открием, но и да я съхраним за дълго.