Напоследък не ми стига времето да мисля, да пиша. Натоварена съм с много работа и ми натежават раменете. Явно има моменти в живота на човек, когато се чувства уморен и му се иска да почива без да мисли за нищо. Надявам се да отмине до края на годината, но дали…. Не зависи всичко от мен. Остава ми време да послушам музика за отмора и то съвсем за кратко. Решавам да полежа малко и да стана да напиша нещо в блога, но все заспивам и остава за следващия ден. За да не зарязвам всичко реших, че е по-добре да слагам поне някое видео, което съм гледала през деня в малкото свободно време. Естествено получавам критики, а човек се учи докато е жив.
Желанието ми е да съм невидима, да не съм тук и сега. Толкова ми се иска да съм свободна от задължения и неприятности. Иска ми се да не побеждавам и да бъда побеждавана. Наивността остана назад във времето. Сега е реалността и се чувствам натежала с годините, обременена. Понякога съм размекната и отпусната без желание за нищо. Друг път ставам твърда като стомана /но не трошлива/. Случва се да изпитвам болка и напрежение. Казват с годините, че човек помъдрява. И в какво се състои мъдростта? В осъзнаването на истината, а значи пътят напред към началото. А истината - многообразието в проявленията на света в който съществуваме. Търсенето на истината без осъзнаването на посоката е просто механично натрупване на доказателства не водещо никъде.
Случва се - да ми се иска да забравя всичко, да не знам коя съм и да започна всичко отначало, но уви… Имам нужда от промяна.
Промяна
Тъжен съм сега... напразно
вий за туй гълчите мен,
аз бях весел с сърце ясно,
като слънце в младий ден.
Драга бе на мен зорница,
тихий чучур на лъка,
в тъмний вечер глас от птица
и прохладна ведринка.
Любях, що е сърцу мило,
ако злий разсъдък спи,
но ми либе изменило
и сърце ми не търпи.
Сичко мина и напразно
диря миналите дни.
Ясно небо ми ужасно,
драги - нощни тъмнини.
Мили - облаци бухлати,
ако силен дъжд ручи,
ако вятърът крилати
прах развява и бучи.
Петко Славейков
Мисля, че Петко Славейков много точно го е написал в стихотворна форма.
6 коментара:
Най-после си призна ! Хайде да свършва напрежението. Липсваш ни. Оценяваме заетостта ти и чакаме търпеливо.
Обикновено има трудни моменти.Да се надяваме в бъдеще да са по -малко. А ти винаи можеш да отстояваш своята позиция. Толкова добър професионалист,готов винаги предварително с отговор по трудни и съществени въпроси. Не се забелязва да си размекната и да не ти се прави нищо, но щом го казваш ти вярвам. Да предположим, че не го показваш и съвсем умело се справяш да не ти личи.Твоята чаровна усмивка озарява вместо слънце. Дори и тук не си личи да си запуснала работата с блога.Наистина липсват ми мислите и думите, с които изразяваш своето мнение по различни въпроси, но и така не е никак зле, дори напротив. Приятно е да се посещава блога ти. Толкова разнообразен и интересен. Благодаря, че го правиш и отделяш от оскъдното време.
Към Краси: Ще отмине. Няма вечно да продължава. :)
Към Боби: Благодаря за хубавите думи, но много пъти съм казвала преди месеци може би, когато бях по-свободна, се забавлявах с блога. Сега май започнах по инерция нещо да карам. Не мога да отрека, че ми е интересно. В никакъв случай не е нещо особено, дори не е на ниво, но.... като не е предварително планирано нещо, като е направено на принципа на спонтанността ства една.... не ми се мисли. Сигурно е твърде посредствен, но няма значение....Още веднъж ти благодаря.
Не всеки умее да носи няколко дини под една мишница.Нужно е много енергия,труд и разбира се желание.Удовлетворението от постигнатото,за съжаление винаги идва по късно,но пък е като нирвана.Заслужената почивка е блажена.Пожелавам ти успех,но не промяна,пътят към истината може би подсъзнателно си поела.
Типично за моята заодия е да върша няколко неща едновременно без особено усилие. Изобщо не ми прави впечатление. Дори като имам да върша само едно ми е скучно. Но много се натоварих, признавам си. Починах си в неделя. Днес направих до половината едни справки и утре пак. Ще ги направя, но ми е много наистина.
Публикуване на коментар