Недялко Йорданов
Ах, дните все по-често си приличат.
Телата все по-рядко се привличат.
Сърцата със скафандри се обличат.
Мечтите от умора коленичат.
И спомените почват да надничат,
за да развличат или да отричат.
Но все пак, все пак още криволичат
поточетата на кръвта и тичат,
и търсят се и все не се пресичат.
7 коментара:
Странно нещо е животът,странно нещо е човека,странно нещо е любовта.На поетичните души най-много им се отдава да описват чувствата които ни вълнуват.Аз харесвам "Бяла въздишка"
Този сняг ще мине,
невидим ще изчезне.
Невидимите бездни,
наивните години.
И само от картини,
рисувани по памет,
наивно ще ни мамят
рисувани снежинки.
ПРИПЕВ...
Може би това е
вълшебството, което
остава под небето
след всеки сняг нетраен.
Въздишката ми бяла
над преспите ще литне
ще стопли някой скитник,
а ти ще зъзнеш в шала.
А аз ще зъзна също
с очи за тебе слепи,
ще стопли чужди шепи
въздишката ми бяла.
Аз харесвам "Блус за двама"
Блус за двама
Танцувам блус, любовен блус.
За двама блус - последен грях.
Ти си вечната жена - въздух и вода,
моя душа.
С ангелско лице, с ангелска усмивка,
като в стар измислен филм сега
ти склони глава на мойто рамо.
Не говори.
Танцувам сам, макар и с теб.
Танцувам блус, прощален блус.
За двама блус - любов и всичко.
Ти си моята лъжа, мъгла и дъжд,
моят въпрос.
Огън ще остане и ще ни гори.
Като за последен път те моля -
ти склони глава на мойто рамо.
Не говори.
Танцувам сам, макар и с теб.
Танцувам сам.
Танцувам сам.
Танцувам сам.
Сам.
Има много хубави стихове с любовна тематика. Всеки може би си има някое свое любимо. Искам да предложа и аз едно :
Съжалявам
Как да върнем днес мига,
който лети...
Беше близо любовта ,
близо и ти...
Знам,че можех да те спра,
с цвете-едно дори...
И навярно затова
още боли...
Колко любов сам разпилях...
Колко цветя до днес за тебе не набрах...
Съжалявам...Съжалявам...
Ако можеш-забрави.
Ако можеш ми прости.
Ако можеш се върни.
Съжалявам...Искам точно теб...
Ала как да разтопя
тази страшна планина
между двама ни от лед...
Съжалявам...
"Съжалявам" на Сигнал ли беше? Мариана,аз също харесвам Илия Ангелов има много хубави текстове и Митко Щерев също.Гласа на Илия е божествен.
Как да не се усмихне човек с най-голямата си и красива усмивка от изненада и удоволствие, че имаме едно и също мнение по въпроса за Илия Ангелов. Има негови много хубави песни. За съжаление рядко се срещат в интернет. Една особено ми харесва :
Ключ от чужда стая
Вторник вечер, вън е синкав мрак.
Чужда стая ги събира пак.
Бурни страсти, после миг покой.
Тя си тръгва, след минута - той.
Те си носят кръста мълчешком.
Всеки има свой живот и дом.
Но това по-силно е от тях.
Идва вторник - идва този грях.
Вторник по здрач; два силуета;
чуждия ключ, взет поне за час.
Моля ви не, не ги съдете, не, не -
хора са те, като всички нас.
Моля ви не, (моля ви не) не ги съдете, не, не -
хора са те, като всички нас.
Вторник по здрач; два силуета;
чуждия ключ, взет поне за час.
Моля ви не, не ги съдете, не, не -
хора са те, като всички нас.
Моля ви не, не ги съдете, не, не -
хора са те, като всички нас.
Хора са те, като всички нас,
всички нас.
Освен текста , мелодията е много хубава, а илия Ангелов я изпълнява великолепно.
От албума му издаден през 1997г."Не плачи за мен България",много ми допада песента Щастлив човек
Върви човек през града
събужда моя квартал
не е изпаднал в беда
не е закъснял.
Това е просто един човек
различен малко от нас,
но пак от нашия век
от нашия свят.
Това е той,той,
щастливия човек
подсвирква си с уста
някаква песен.
Изглежда жив,жив,
повече от нас
това е просто един обикновен
щастлив човек!!!
Върви си той през града
трамвая отдавна е спрял,
но той си свири с уста ,
не е закъснял.
И може би всеки от нас
мечтае тайно това
да тръгне през града,ей така.
Да бъде той,той,
щастливия човек
подсвирква си с уста
някаква песен.
Да бъде жив,жив
повече от нас
Да бъде просто един
обикновен,щастлив човек.
Това е той,той
щастливия човек
подсвирква си с уста
някаква песен.
Изглежда жив,жив
повече от нас
това е просто един,
обикновен,щастлив човек.
Закона на Мърфи
Както всяка сутрин идваш на кафе,
аз мълча смутен отсреща.
Срещат се очите, поглед кадифе
ех, каква поема, ех какъв романс!
Тъжно ми показваш брачната халка,
сякаш казваш - няма надежда.
Всичко е без думи, махваш със ръка -
ех фатална обич, ех фатален шанс.
Все така, все така, случва се нали!
Щом навън тръгнеш без чадър - започва да вали.
Влюбен си във една жена, а тя живее с друг.
С лош късмет страдаш без вина
той е винаги тук, точно тук...
Сигурно пишем за един и същ албум. С помням си как го слушахме....Ех, спомени...все пак са приятни.
Публикуване на коментар