Нашите мимики не са плод на случайността. Посоката, в която е отправен погледът ни, движението на ръцете, извивката на шията, както и цялостната стойка на тялото ни говорят много за емоционалното състояние, в което се намираме. Не е необходимо да казваме всичко с думи. Само от жестовете на отсрещния събеседник може да се разбере какво е неговото отношение към теб, дали те харесва или не и т п. Жестовете излагат на показ вътрешния ни свят те са безспорни свидетели за емоционалното и психическото ни състояние. Те отразяват моментното ни настроение, както и чувствата ни. Често за нас самите са невидими, въпреки това на подсъзнателно ниво околните улавят безпогрешно тяхното послание... Така, че жестовете влияят по безспорен начин върху отношенията ни с другите. Да си дадем сметка за значението им при общуването ни с околните означава да се научим да ги разкодираме, както и да се опитаме да ги контролираме. Това ни помага да разберем какво мислят за нас и как по-лесно да изразим собствените си чувства и мисли. По този начин събеседника ни не може да си изгради ясна представа за нас. Според изследователите езикът на тялото заема изключително важна част по отношение на комуникацията. Предаването на едно послание се осъществява около 50 процента благодарение на мимиките и жестовете, частично от интонацията на гласа и най-малкия процент се пада на думите.
Все пак за никого не е тайна, че в повечето случаи добре произнесената и смислена реч не е достатъчна да убеди слушателите, тъй като голяма част от думите не стигат до съзнанието им. Обратно, това за което най-вече си спомняме, е усещането, което сме изпитали по време на изложението, например дали ораторът е успял да ни убеди, дали е имал приятно излъчване, или пък ни се е сторил студен и отчужден. Начинът по който се движим е достатъчен сам по себе си да придаде голямо количество информация за нас самите. Ако понеделник сутрин пристигнем на работа прегърбени и с наведена глава, всеки би си помислил, че не сме в настроение. Детето ни непрекъснато понижава успеха си, съпругът е отишъл да види приятелите си, без да ни се обади. Ние продължаваме да твърдим пред познатите си, че това е без значение за нас, но никой не ни вярва. Нашето душевно състояние е очевидно за всички и затова свидетелства тъжният ни вид и отпуснатото положение на тялото. Когато се чувстваме добре при разговор с някого, лявата страна на лицето ни става по-експресивна. Колкото по-силна е емоцията, която изпитваме, толкова повече дясното мозъчно полукълбо активира левия лицев мускул. Това е феномен, който е общовалиден за всички и изключително лесен за разпознаване, достатъчно е само малко наблюдателност. Погледът в частност, доставя множество издайнически знаци, които ясно говорят за интереса, който проявяваме към другия. Когато липсва контакт в погледа говори за недоверие. Когато сме в стрес обикновено не гледаме към събеседника си и т н. Има много показатели и действия, които показват например, че отсрещния лъже, какво изразяват ръцете в различно положение, какви са посланията на погледа или кои са десетте жеста, които трябва да избягваме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар