Ако се върнеш,
всичките мъгли,
ще се разкъсат
и ще стане светло.
Ще влезе радост в тъжните ми дни,
ако се върнеш ти,
ако се върнеш.
Ако се върнеш,
всичките вини
ще се обърнат
с гръб към теб и мен.
Ще лумне огън
както и преди,
ако се върнеш ти,
ако се върнеш.
Ако се върнеш
всичките стени
ще се разпаднат
и света ще видим.
Остава само
някой да те спре,
за да се върнеш ти,
за да се върнеш.
М. Белчев
На В. Станков
6 коментара:
Подобно стихотворение е на секирата :
- Върни се!
Колко много искам
при мене да се върнеш,
с любов да ме прегърнеш.
Да се обичаме, както преди.
Не искам повече сълзи,
не искам и лъжи.
Ще можеш ли за кой ли път
да ми простиш грехът?
Защо ли се отдадох
на страстите греховни!
Защо ли му повярвах
на думите лъжовни!
Аз те оставих
и...те забравих!
Щастлива бях със него,
но лъгах си сърцето.
Мираж,илюзия,лъжа
била е любовта!
А после,сиви дни
настъпиха в живота ми.
Безверие,тъга
погълна моята душа.
Единствен светъл лъч
в живота си ми ти!
Боли!
Моля те ,ела!
Върни ми любовта!
Автор: sekirata
Благодаря за хубавите стихове. Странно име....
Ще дойда с полъха на лястовиците.
С майчина сълза-родена в болка.
Ще дойда и ще ви погледна в очите
искрено-неискрени,
в душите ви
безгрешно-грешни,
и вие ще прозрете
в погледа от болка-болен:
че в лъжа се ражда истина,
че изневярата възвръща любовта,
а щастието е спътник на сълзите.
Ще дойда.
Ще ви погледна
и ще си отмина.
за съжаление не знам кой е автора.
Аз не знам също кой е автора, но стиховете са хубави. Благодаря, ето и аз да напиша едно, на което не знам автора, но ми харесва.
Отново
Отново при теб се завръщам,
откраднат миг и закъснели дни
Отново пак теб прегръщам –
вятъра, твоето име шепти
Отново с росата се сливам,
превръщам се в капка сълза
Отново пак теб преоткривам
и тъжна тръгвам в нощта
Отново броя теменуги,
сини нощи и безброй звезди
Отново пътищата луди
при мен те водят нали?
Отново докосвам безкрая
и хиляди слънца ме галят
Отново грешна и добра съм зная
самодиви – пясъчни
свещи палят.
Какво те кара да четеш тези стихове?
Ти пишеш толкова добре по всяка тема. Допада ми начиньт ти на изказ. Напьлно достьпно без особена помпозност - мисли на истинска жена, която е доста самокритична кьм себе си.
Човек има някаква вътрешна нагласа да чете стихове.
Публикуване на коментар