Като изстрел полита пак бързият влак.
Изтънява
През искрящия фар бледосиния мрак.
Закъснявам!
Колко много неща преминават край мен….
Нямам време!
Като струна е опнат пак днешният ден….
Нямам време!
Нямам време, но трескаво споря с нощта:
Ще успея!
За неспастрени нощи и дребни неща
Не милея!
Ще успея!Разкъсал със зъби мига
Ще повтарям:
Вече зная защо съм дошъл на света –
Да изгарям!
Да изгарям за стотен за хиляден път.
Да усещам
Неродени слънца по челичния път
Да посрещам!
И.Михайлов
5 коментара:
Това е животът!
Да наистина е това животът, но можем поне за цел да си поставим да сме с бързия влак. Преди години се шегувахме точно по този начин..... Точно с тези думи си служехме.
p.s. Не ми се искаше да продължа думите, които после се чуваха по въпроса за бързия влак и за по -бавните парни локомотиви от Левски за Свищов да речем. Но отклонявайки се от мислите си по - добре да разкажа една случка. Така един ден преди много години идвал в Свищов един японски професор и задал въпрос на придружаващите го учени бългаски защо е толкова бавен влака? Те, за да излязат от конфузната ситуация казали, че по този начин се разглежда по-добре ландшафта.
Да,преди години и аз пътувах,но не толкова често с влака-София-Кардам.Беше нощен влак и пристигах в Добрич в 6 и 30 сутринта.За нищо не съжалявам,освен за това че там оставих сърцето си.
На високи скорости преминах
покрай хиляди жадувани неща.
Пътя си назад към тях минирах. Няма връщане! Разстрелян е мигът!
Насред пътя, спрял сега се питам:
Ако всичко отначало почна пак.
ще сменя ли шеметния ритъм
или ... по-бързо ще литна с моя влак...
Публикуване на коментар