Ние живеем сега, днес! Трябва да ценим това, което имаме сега. Никой не знае какво ще бъде утре. Да живеем с настоящето. Именно в това се състои смисълът на живота. Не да чакаме щастието да дойде само . В противен случай се чувстваме самотни и мрачни. Нито приятелите, нито учението, нито работата, нито забавленията ще ни привличат. Всичко би станало сиво-черно и животът загубва своята острота и хубост, като на сън, един страшен сън. И така от ден в ден.
Щастието може да се срещне във всеки момент и на всяко място – даже може и по пътя за работата. Но би станало, ако сме готови да го прегърнем в обятията си и го приемем.
Случайност ли е това? Често се питаме, когато приемаме някакви сериозни и важни решения за нас. Доверявайки се на интуицията трябва да помним, че нищо не става “просто така”.
Понякога игнорираме съветите на по-мъдри от нас. Да не отравяме всичко с нашето недоверие и страх да не бъдем отново излъгани. Мислейки по този начин не стигаме до нищо позитивно.
И да искаме не е възможно целият свят да ни обича и не е необходимо да живеем върху жарава години наред. Човек се изхабява бързо. Угасват всички чувства.
Две снежинки никога не са
точно еднакви...,
но си приличат достатъчно много.
Когато имаш в ръцете си великолепна снежинка..,
която умира да те опознае по-добре.
Не загубвай настоящето.
Какво правиш ти?
Седиш ...... Не стой ! Отговори на желанието с желание.
Някои хора просто отказват...
да приемат каквото и да е хубаво,
което им се случва
8 коментара:
ами да... почти съм съгласен :-) единствената разлика е че отричам желанията.
Ако си представим, че желанието е за общуване и близост по интереси, защо не. Приятно е да общуваш с интересни нови хора. Това носи също щастие...
желанията са цели. целите се предследват до осъществяването на даден резултат. резутатът е предвидено от нас благо което 'трябва' да ни зарадва(?) или да повлиае на някой друг по определен въпрос за определно желание което поражда определно действие и така нататък пак.
Желанието - цел. То може да бъде насочено в две посоки
- лично - когато осъществяваш собствените си желания без участие на някой друг човек. Правиш го сам за себе си. Не задължаваш никой да се присъедини, за да ти помогне. Не задължаваш никой. Разчиташ на собствените си възможности и усилия без да пречиш на когото и да било с нищо и стигаш целта си.
- лично * - което се постига единствено и само чрез действието или бездействието на някой друг, от когото най-вероятно зависиш. Има много примери за зависимост.
В поста съм споменала, че когато двама човека общуват и имат общи интереси,те :
- или имат желание да общуват
- или го нямат.
Говоря за отношенията мужду хората - те
или съществуват
или не съществуват,
средно положение няма - ако го има си е лицемерие. За желанията много може да се пише
и е писано много.
Щом става въпрос за желанията,дори известни личности са дали на света мисли и афоризми за или против желанията.Право на избор е кой какъв съвет ще приеме и какво ще бъде мотото на неговия живот.
"Който не иска,когато може,не може,когато иска".Дж.Солзбъри
"Всяко ново желание е начало на нова нужда,зачатък на нова скръб".Волтер.
"Да забраниш на човека да обича и желае значи да го лишиш от неговата същност"
"Който вечно желае,прекарва живота си в очакване,а който няма желания очаква смъртта"П.Буаст
"Желанията са необходими,за да се намира животът в постоянно движение"С.Джонсън.
nanera e прав,че трябва да се радваме на резултата от постигнатото желание,но какво ще правим ако се окаже,че то не ни удовлетворява?Ще търсим ли нови желания?
Желанията са безкрайна спирала. Когато не сме удовлетворени от нещо винаги търсим по - добро.
Нека желанията и чувствата не ни правят роби, карайки ни да вършим едно или друго или напротив - преследването на желанията и чувствата е израз на свободата ни?
Мисля, че без желанията и чувствата ни от нас не би останало много.
Свободата в желянията е потенциал, развитие, разбиране...поле от където можеш да тръгнеш навсякъде, улица с пресечки...възможност за избор.
Знам, има неща, които никога няма да зависят от волята ми.
Но дори за тях се чувствам свободна, защото мога да избирам как да се отнасям към тях.
Джон Стайнбек е писал:
"Животът не е поредица от и... и... и... Животът е поредица от или... или... или..."
Правилно,преследването на желанията и чувствата са израз на свободата ни,но аз съм от хората които са зависими от задължения,
близки и дори мъничко от волята си.Не мога да се променя,да захвърля всичко и да гоня желанията си.Струва ми се прекалено егоистично,а така ми се иска да го направя.Да се оттърся от зависимостите.
Точно този момент в семейния живот е страшен, когато всичко се превръща в задължение. Не се чувстваш добре.
Желанията могат да са съвсем малки, непосредствени, невредящи на нищо в семейството и въобще на семейния живот. Когато си семеен имаш да извършваш много дейности, за които никой не те пита имаш ли желание или не. Просто трябва!Как да не му се иска на човек да тръгне, че да не се върне...../без да се замисля дали е егоистично или не/. Да избяга макар и за миг от сивото еднообразно ежедневие.
Думите ми са в кръга на шегата разбира се, но има и доза истина в тях.
Публикуване на коментар