04 септември 2006

Гняв, ярост, ядове и още нещо

Гневът е проблем, който лесно може да бъде провокиран в тази свръхбърза и непостоянна среда на живот, работа и т н. Понякога яростта е насочена към работата, в други случаи към самия себе си. Гневът има уникалното свойство да провокира още гняв. Този засилващ се процес може да продължи до пълно изтощение, освен ако междувременно нещо не разсее индивида.
Всяка силна емоция ни подтиква да предприемем някакво действие. От изключителна важност обаче е да бъде наложен контрол над този импулс. И веднага се опитваш да се противопоставиш с цялата си ярост срещу призрачния противник. Емоциите завладяват мозъка и протича процес, подобен на късо съединение. Това засилва техният интензитет, а нагласата за неутрализиране на напрежението отслабва. При такива ситуации едно добро решение ще бъде отдалечаването и сдържането на гнева. Не случайно Хораций е казал “гневът е краткотрайно безумие".
Най-сигурният начин да подтиснем гнева са развлеченията. Всеки трябва да намери собствен път за избягване прекомерното напрежение. Независимо какво ще прави - да гледа филм, да изпие питие с приятели, да чете нещо интересно за него или просто да направи една разходка. Важното е да спреш да се ядосваш, защото когато си ядосан, ти се иска да си отмъщаваш. Това те кара за кратко време да направиш безсмислени изказвания и всяко от тях - все по-неуспешно. Гледането на интересен телевизионен канал също е по-добро решение, отколкото да се остане в компанията на конфликтните усещания, причиняващи гнева. Дори и да не се задълбочиш в предаването, съзнанието ще бъде облъчено от нещо друго, което вече е предпоставка за прекъсване на верижната реакция, предизвикваща все по-силен гняв.
Разбира се, много по-добро решение от гледането на телевизия е продължителната разходка на място, което да може да провокира приятни емоции. Не е нужна непременно компания в такъв момент, защото неподходящите хора могат дори да натоварят повече. Друг проблем освен гневът е обладаването от тревога или мрачно настроение, тъга. За да вземе правилно решение при откриване на позиция, човек трябва да се отърве от тях, като се сети за нещо весело и свежо.
Гневът отшумява по-бързо при някакво физическо усилие. Най-доброто спасение от стреса си остава спортът и движението въобще. Може би пък, владеенето перфектно своите мисли дава добър резултат. Концентрирането на мисълта върху конкретна тема те разсейва от основния проблем. Само след секунди вниманието е приковано от друг фактор и мисълта ще прескача от идея на идея .
Добре е да преодоляваме сами гнева, защото не води до нищо добро..

7 коментара:

Анонимен каза...

Аз съм от тези хора които се спасяват от гнева като се разтоварват физически Започвам да чистя,търкам,тупам,подреждам,размествам и пр.

MARIANNA7 каза...

Позната формула. Започвам от гардеробите, преминавам през всички шкафове и така докато ми омръзне всичко и най-вече се чувствам първо уморена , изтощена и си мисля за почивка.А като приключа и взема душ и си лягам доволна от себе си. Изпитваш едно такова особено чувство на удовлетвореност. Поглеждаш навсякъде лъщи от чистота. Просто разкош.
Единствено гладенето ме натоварва още и да не си покрай мен след, като съм гладила. Но всеки път е различно - Понякога се зареждам с филми и гледам в продължение на часове. Това го правя с цел да не мисля за проблемите. Справям се донякъде честно казано.
А тези седмици, от две-три може би ходим с една позната да бягаме сутрин за около час. Чувстваш се божествено. Не мислиш за нищо, не се сещам за цигарите прословутите. Няма да се откажа от тях. Никакъв резултат....ееех

MARIANNA7 каза...

В тези дни на септември наистина ме е обхванал един кротък гняв към всичко. Но вече чувството преминава и се подобрява, разведрява обстановката. Гневът беше, че исках отпуск да си почина, но уви не стана. Цяло лято съм на работа. Вторият момент е, че ще сменям т е ще съвместявам три работи наведнъж и малко се изнервих от многото текуща работа, многото факти и доументи, с които трябваше да се запозная и то не отгоре, отгоре. Имах доста въпроси с много неизвестни. Но днес вече гордо мога да заявя, че вече всичко е ясно, овладях положението. Дали ще се успокоя от факта, че ще имам няколко пъти по -високи доходи от до сега...и ограничено време за почивка...? В случая хората си почиваха през лятото, а аз усилено се трудих, за да съм в крак с всичко от работата, която изпълнявам. Може би към края на септември да успея да почина поне за седмица.Дано стане пожелавам си го.

Анонимен каза...

По въпроса със цигарите засега владея положението-отказах ги преди година и 10 месеца,гнева ми е че от известно време си търся работа и все не успявам Навсякъде те посрещат с равнодушен поглед,сякаш съм виновна че имам средно образование и съм на средна възраст.Избива ме на комплекси и викам по децата да учат.Яд ме е на шуробаджанащината и на всичко което става по оня начин.

MARIANNA7 каза...

Бях написала един огромен отговор на твоя коментар, но взе че се загуби нанякъде. Умирам си от яд.
Ще се опитам да го напиша отново.
Вярно е че в повечето случаи се приема на работа по оня начин.
Според мен човек трябва да прецини педварително възможностите си когато кандидатства за работа. Трябва да се предстваи максимално добре пред бъдещите си управители.
Постоянно при мен идвт кандидатработници и съм се научила от пръв поглед да преценявам хората.
Колкото и недобре да звучи за мен всички са еднакви в началото при влизането. Естесвено е погледът да е равнодушен. Това не бива да ти прави впечатление. Важното е да се представиш добре, да не задаваш смешни въпроси, да говориш точно, конкретно и ясно. Ако има начин предварително се обаждай по телефон. Още от самия разговор се разбира колко е на зор работодателя за работници. Като ти дадат указания ги изпълнявай точно без излишни излеяния.
Ако си на борсата има курсове за преквалификация. Може да завършиш някой от тях. Замисли се и не се ядосвай, не придобивай излишни комплекси, нямаш никаква полза от тях. Възрастта няма значение, ако имаш качества и способности.

MARIANNA7 каза...

Няма да оправям грешките при писането, за да не се загуби отново коментара.

Анонимен каза...

Благодаря за съветите,малко ми оправиха самочувствието.