03 септември 2006

БЯЛА ТИШИНА


Тишина - затишие, пустота, глухота, самота.

Текстът на песента на Георги Минчев





Късен гларус над нас прелетя
бързи спомени в мрака препуснаха
и подирихме пак любовта
в топлината на устните,
но намерихме само една тишина.

Беше тихо във наште сърца
Беше тихо в очите притворени
и стояхме със тъжни лица
и се вслушвахме в спомена,
но дочувахме само една тишина.

В нощта птица пак лети
в нощта тихо тъгуваме аз и ти.

Над морето изгрява деня
и блестят върховете на мачтите
кораб вдига отново платна
да отплува със вятъра,
а в платната белее една тишина.

6 коментара:

k7 каза...

Пейзажът напълно отговаря на думите от песента "Бяла тишина". Много сполучливо.Красиво е. Може да съзерцаваш и да си мечтаеш.

MARIANNA7 каза...

Наистина е красиво.

Анонимен каза...

След тишината на раздялата на онази любов за която казваме че е "нашата най-голяма любов" отговарям така:
Ти никога не ще се примириш
със своя скучен,сив съпруг!
Спокойно няма в нощите да спиш
и никога не ще обикнеш друг,
щом знаеш,че далече или близко,
щастлив или нещастен аз живея
и весело или от скръб притискан,
на твойто дребно щастие се смея...
Д.Овадия

MARIANNA7 каза...

Хареса ми стихотворението.Впечатлена съм. А аз точно преди секунда това четях и ми се струва подходящо като отговор : Васил Найденов
Адаптация
Спри не си отивай, ще ми бъде тъжно,
ще ми бъде тъжно без твоите ръце.
Не, не си отивай, днес ще ти направя
най-страшното признание.
Под мостовете не шумят реки,
когато ти не си, не си със мен.
Пристанищата са пустинно тихи,
когато теб те няма.
Спри не си отивай, ще ми бъде тъжно,
ще ми бъде тъжно без твоите ръце.
Не, не си отивай, ще ми бъде тъжно,
без твоите единствени ръце.
Не, не си отивай, ще ми бъде тъжно,
без твоите единствени ръце.
Естествено за нашата най-голяма любов.

Анонимен каза...

...и все пак нещо ще остане,дори това да бъде пепелта,защото всяко силно нещо остава някаква следа!...

MARIANNA7 каза...

Да и на първо място следата е :

Тъга



Тъгата ти е болка свята,
kато залязваща зора,
oт мъка или самота навята,
от спомен или от мечта.

Тя скрива слънцето в деня ти,
премазва те до изнемощ,
отнема даже и съня ти,
превръща го във бяла нощ.
Поезия от Облак