Одисей Лаертид е митичен цар на остров Итака. Слави се със своята хитрост и съобразителност. Преди всичко е свързан с Троянската война. Негова е идеята за Троянския кон. Съпруга на Одисей е вярната Пенелопа. Техният син е Телемах. Омировата „Одисея“ описва странстванията и приключенията на Одисей.
След много приключения, смъртни опасности, инициации в необятната реалност, бягайки от предопределеността на митологичния свят, Одисей попаднал на приказен остров, далеч от страстите и изпитанията на Боговете. Там времето било спряло, образите на Софиста, Скептика, Романтика, Мистика и Прагматика се размивали в безкрайното море, обсебило пространството около Новия свят и емоциите от Хюбриса и Ероса, от Страха и Любовта, от Греха и Съвършенството вече губели своите конкретни измерения. Посрещнала го нимфата Калипсо, събрала в себе си всички лъчи на Слънцето, витална и пленяваща. Покрила тялото си с безцветна материя от морска пяна, тя покорила Одисей. Седем години плененият герой пребивавал на острова. През деня той тъгувал по родната Итака, молел Калипсо да го пусне, галел косите на своята Анима, целувал ръцете й, докосвал с устни колената й, притварял очи. После заспивал. Завинаги мечтаел да отплува. През нощта покоят на зениците бил нарушаван, равновесието на течностите в блюдата преставало. Идвало времето на сакралните мигове, на ритуала. Тогава Одисей сънувал как морето около него ще го погълне, но и той от дъното ще мята с ръце и Боговете ще го видят.
Едва, когато прекрачи прага
на опустошения си и разграбен дом,
той разбра, колко много има още там
за доубиване, разграбване и разрушаване:
нимфите от мрамор в пълните със заблатена кръв фонтани,
опушените сводове от факлите на копрофагите,
подкупните слуги, продажните коняри,
развратните робини и нелепите им оправдания,
свинарниците, пълни с трупове на заблудени странници,
приютите за странниците, яли от гранясалите наденици,
гранитните маймунки по фасадите,
кървящите мозайки в зеленясалите бани,
разкъсаните с клещите на силогизмите овчари
и още толкова мъртви неща,
за които би могло да се каже,
че някой ден ще изчезнат съвсем,
да, така би могло да се каже:
"Съвсем!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар