Георги Станчев
Ти ужасно закъсня
Да бъда рицар искаш ти
било какво било
казваш друга си сега
Но аз не мога да заспя
До мен са тези дни,
когато с мен се подигра
Готов съм сякаш да простя,
но болка силна в мен
не дава нито миг покой
С приятелят ми най-добър
без срам избяга ти
И сякаш всичко в мен разби
Припев:
Колко странно, колко горчиви дни
Колко болка и мъка ти ми причини
Бях готов, исках да ти простя
Ти закъсня ужасно, ужасно закъсня!
Да бъда рицар искаш ти
било какво било
казваш друга си сега
Но аз не мога да заспя
До мен са тези дни
Когато с мен се подигра
Готов съм сякаш да простя,
но болка силна в мен
не дава нито миг покой
С приятелят ми най-добър
без срам избяга ти
И сякаш всичко в мен разби
Припев:...
Ти закъсня, ужасно закъсня,
а можеше да ти простя
Ти закъсня, ужасно закъсня,
а бях готов да ти простя.
4 коментара:
Не знам защо,но си спомних за едни стихове на Жак Превер:
...Тази любов гонена дълго от нас
и от нас наранявана мачкана
бита,забравена,пъдена
тази любов,толкова жива все пак
и цяла обляна от слънце
тя е твойта любов
тя е мойта любов
онова,което за нас бе винаги това
и което не се промени,
тя е истинска като горско дърво
тръпка е като птица
и като лято гореща и жива
Ние двамата бихме могли
да си тръгваме и пак да се връщаме
бихме могли да забравяме,да се връщаме...
Хубави са стиховете на Превер, четейки едни думи асоциираш и можеш да отговориш по различен начин, ето и моята асоциация след като четох стиховете на Жак Превер. Да уточня, не знам на кого са стиховете, но ги четох в блог и ми харесаха и съм ги запазила, а не пишеше лично творчество ли са или на някой автор. Интересното е, че все едно аз ги казвам:
Страх
Не съм забравил твоят ден,
но страшно трудно е да ти напомням
за себе си и онзи плам у мен,
започнал толкова отдавна, че началото не помня.
Да - страх ме е! От себе си. От теб.
Не знам къде да скрия чувствата притиснати.
Не ме е страх от сенките нощес,
но много ме е страх от закъснели истини.
Много ми харесаха.Удрят право в целта.Разбира се че има страх от закъснели истини,има и чувства притиснати,не се забравят пламенните дни,но аз бих простила ,поне веднъж,макар и ужасно късно.Бих забравила и бих се върнала.Аз отговарям за себе си,други мислят иначе и аз никого не мога да съдя.
Ох, за съжаление такива сме жените. Обикновено сме готови винаги за компромиси. Да отстъпим, да премълчим, с цел всичко да е наред. И аз съм същата мода, от което се ядосвам. Причинявам си сама мъка и болка. Готова съм отново и отново да простя, но знаеш ли има хора, които не прощават дори за дребни наглед неща. Не допускат в собственото си добре охранявано пространсто. Сигурно те са по-добре от нас. Човек трябва да отстоява своята свобода и своите задължения и права. Трябва да има ясна точна и прозрачна позиция. Ох, как се изразявам само, но явно и политическите дебати по медиите ми действат по особен начин /та чак и до прозрачност стигнах/.
И така и аз бих се върнала, но отсрещният дали е преглътнал всичко от горчивото хапче на разногласието в един миг, дали е преглътнал отхапаната хапка от прословутата ябълка на раздора. Дали не е по - правилно да се остави всичко в ръцете на съдбата? Питам се и не мога да си отговоря. А определено е тъжно и мъчно да загубиш нещо или някой, който е бил с главна буква за теб човек и половина. Но водата си тече, времето също и такаааа....
Публикуване на коментар