Накратко сюжетът в книгата на Джулиан ван Лун “На пътя” е следната :
Даяна Купър бяга от черната дупка на своето детство, от презрението си към мъжете. Тя е момиче, което все още не е намерило себе си. Майка й е алкохоличка, сменя постоояннно училища.
Животът й е водовъртеж от купони, смяна на приятели, откриване на секса, допир до наркотиците…Най-добрата й приятелка Никол е взела свръхдоза. Даяна в желанието си да й помогне прави катострофа, решена да закара приятелката си в най-близката клиника Никол остава без пулс и младото момиче побягва изплашена надалеч .
Зпочва случайно работа в бензиностанция с магазин и кръчма. Сближава се със собственика и навлиза постепенно в проблемите му – страст към залагания на конни състезания, намесата му в мръсен бизнес. Даяна се влюбва. Но идва момент, в който всичко се срутва – добрата работа се оказва не толкова добра, любимият мъж се държи непристойно и накрая изплуват признаците на омраза към мъжете от детството.
2 коментара:
В живота на човек се прокрадват такива спомени от детството, че незнаеш от къде ти е дошло всичко. Но спомените и преживяното се запазват някъде там дълбоко и се забаравят, като че ли и в един момент изплуват на повърхността предизвикани от нещо.
Доказано е и пише по дебелите книги , че първичното възпитание се получава в семейството. То е един от основните фактори. Мисля, че човек с трудно детство остава с труден и тежък характер до края на живота си. Освено тове може би се научава да се справя по-лесно с трудностите пред, които е изправен. Може и да не съм права, незнам.
Публикуване на коментар