Обичам да чета притчи ето една :Някога в едно царство всички граждани и гражданки живеели щастливо. Живеели братски и били щастливи, понеже техният цар не бил женен. Гражданите се заинтересували:
- Как тъй нашият цар да стои сам; да му намерим някоя красива мома, да го оженим, за да имаме наследник в бъдеще, защото другояче нашата държава ще пропадне.
Избрали най-красивата мома и венчали младия цар за нея. Тя родила две дъщери. Едната - толкова красива, че привличала всички с хубостта си. А другата - толкова грозна, че всички я отбягвали. Но нещастието било там, че когото от поданиците поглеждала красивата дъщеря, заболявали го очите; когото пипнела, осакатявал; когото срещнела из пътя на разходка, здрав не се връщал в дома. И така осакатели всички поданици. Като излизала грозната сестра, обаче, когото поглеждала, оздравявал и на когото полагала ръка, излекувал се. (1)
В онова царство, за което ви говорих, че хората са страдали от красивата царска дъщеря, явил се един велик мъдрец, който носел една ябълкова семка и им казал:
- Аз ви нося лек против вашите нещастия.
От тази семка израства дърво, високо десет метра, дава сочни плодове, които тежат по половин килограм, и всеки, който яде от тях, няма да бъде заразен от погледа на царската дъщеря. Това е Дървото на Живота. Хората не посели семката и не дочакали да даде плод, но я взели, един на друг я предавали и казвали:
- Чувате ли, тази семка ако се посади, израства такова и такова голямо дърво и дава сладки плодове по половин килограм, които лекуват болни.
Всички почнали да говорят за семката и все вярвали в целебните свойства на нейните плодове. Най-после изгубили семката и почнали да казват, че това, което се говори за нея, е невярно и глупаво; може ли да съществува толкова голямо дърво и да дава такива плодове; лъжа е. И престанали да вярват.
Този същият мъдрец се явил втори път в онова царство и казал:
- Понеже първия път вие изгубихте семката, сега няма да ви я дам да я предавате от ръка на ръка, но като намеря най-достойния гражданин, ще му река: Приятелю, ти имаш хубава градина, аз ще посадя семката, а ти ще я поливаш и наглеждаш; и след пет-десет години ще имаш плодове, цяр за всички.
(1) Вие ще речете, че това е само разказ, че не е действителност. Не е разказ, а самата действителност - това е сегашният живот.
Притчи
4 коментара:
предполагам има някаква поука от разказа, но защо ли не мога да я разбера
Има поука със сигурност и се крие в последните редове. :))
Здравей,Мариана!Аз мисля,че поуката е да не се надяваш друг да направи добрина,а да направиш ти самия добро за ближния!
И мъдрецът им дал семката, започвам от тук, но те пропилели шанса да засадят дърво, което да дава лечебни плодове.
Ако направим сравнение с нещо друго - щом не могат сами да се справят със задачата си, значи трябва някой да ги направлява в действията им,затова той взема решението той да избере ида посади,за да стане "чудото".
Та и ние българите все чакаме някой да ни помага във всичко и да ни направлява.
Просто трябва да се хванем в ръце и сами да си помогнем.
Може и още много да се пише по темата. Може и други изводи да се направят относно красотата и грозотата и съответно какво се изразява чрез тези образи. Даже и в самото заглавие има сериозна мисъл и интересно тълкуване.
Публикуване на коментар