03 август 2006

Кацнаха ли американците наистина на Луната??

Кацнаха ли американците наистина на Луната?? Всичко, което знаем за мисията на Аполо-11 истина ли е, или добре режисирана постановка на НАСА??



Кой е посрещнал Армстронг на Луната
"Ла Стампа"


На 20 юли 1968 г. Нийл Армстронг и Едвин "Баз" Олдрин
се прилуниха с модула "Ийгъл", а Майкъл Колинз остана да ги чака на орбита.

Преди 37 години милиони хора по цял свят следяха на допотопни черно-бели телевизори пътешествието на “Аполо 11” до Луната. Зад гласовете на коментаторите те чуваха неразбираемите фрази от обмена на съобщенията между базата в Хюстън и тримата астронавти на космическия кораб Нийл Армстронг, Едвин "Баз" Олдрин и Майкъл Колинз. Две от фразите, изречени на 19 юли малко преди излитането (??высадки) прозвучаха на специалистите, следящи полета, като нормално запитване за информация. Зад тях обаче бе скрита тайна, която Олдрин разкри едва сега- “Аполо 11” не беше сам в космоса.
Екипажът попитал къде се намира “Аполо 11” спрямо третия модул S-IVB, който ги изстреля към Луната. След няколко минути Хюстън отговорил,ч е модулът се намира на 11 хиляди километра. "В такъв случай онова, което виждахме в илюминатора, не можеше да бъде S-IVB - разказва Олдрин. Защото в илюминатора виждахме близко разположено тяло с кръгла форма, което се движеше по елиптична траектория. Колинз решил да го огледа по-добре през телескопа и наистина, оказа се, че това не е тяло от нашия кораб".
Астронавтите решили да не съобщават това в базата, а да разкажат за него след като се върнат на Земята и то на секретен брифинг.

Какво можехме да сторим? Да закрещим "Момчета, някакъв обект се движи встрани от нас! Не знаете ли какво става ?" Много хора слушаха разговорите ни с Хюстън, най-различни хора. Бояхме се, че някой може да реши да прекрати мисията по някаква глупава причина. Затова решихме да попитаме къде се намира S-IVB".
След завръщането им на Земята астронавтите бяха приети от президента Ричард Никсън на борда на самолетоносача “Хорнет”. Те разказали на ръководителите на полета за всички фази на наблюдение на обекта. В НАСА решили да не ги огласяват. Доктор Дейвид Бейкър, главният научен ръководител на мисията, обяснил, че НАСА може да изпадне в смешно положение и накарал астронавтите да поемат задължението ад не разгласяват тайната. "Много специалисти в НАСА са сигурни, че НЛО съществуват и това ни накара да затегнем още повече политиката на засекретяване. Никой не можа да обясни какъв обект са наблюдавали астронавтите, но е ясно, че тези срещи започнаха още с първите полети в космоса. Много екипажи са се срещали със странни обекти". Казал Бейкър.
Всички помнят Нийл Армстронг като героя на тази мисия. Но истината е, че първият човек стъпил на лунната повърхност е Едвин "Баз" Олдрин, полковник от американските ВВС, роден в шведско семейство. Но снимките на Армстронг на Луната са няколко, докато Олдрин е сниман многократно. Много от любителите на лунните тайни го обвиняват, че не е казал всичко. И днес много хора са убедени, че след прилуняването нещо е станало. Убеждението им почива на уловените от радиолюбители разговори между екипажа и базата в Хюстън. Стъпвайки на Луната Армстронг казва, че вижда силна светлина, излизаща от единия от кратерите. Тук, според записа, наблюдаван на екрана в НАСА, връзката рязко прекъсва, но радиолюбителите са чули какво казва астронавтът. "Кои са те? Кои са? Знаете ли кои са? О, Господи! Никой няма да ни повярва. Тук сме, добре сме, всичко е наред с нас, но имаме посетители! Казва ви, тук има други космически кораби. Наредили са се по ръба на кратера!'
Но на кинолентата и фотографиите, обнародвани от НАСА, не се вижда и следа от подобна галактическа флотилия. Някои неща се забелязват на другите видеоматериали, съхранявани в националните архиви, но от 700 киноленти за мисията 698 изчезнаха мистериозно, а единственото устройство, с което биха могли да бъдат разгледани вече не съществува. То се пазеше в Центъра за космически полети "Годард", който бе закрит и ликвидиран поради недостиг на средства за поддържането му.





Обратната страна на лунната одисея

Магдалена Ташева

Хм, що за небрежност - да унищожиш единственото устройство, на което потомците ще гледат оригиналните записи от първите стъпки на Човека по лунната повърхност?! И да потурчиш някъде 698 ленти, запечатали този подвиг? Има нещо гнило в НАСА, наистина, а хипотезата, че документалният архив на мисията "Аполо 11" е запечатала няколко от малките зелени човечета и/или техните космически корабчета, накацали по ръба на кратерите, е само една от възможните.
Американците вярват много повече на другата възможна хипотеза - че "Аполо 11" никога не е кацал на Луната. И за това има сериозни аргументи.
През 1990 г. един американец се хвана здраво да проучва всички материали за полета, включително всяка секунда от записа на прилуняването, прожектиран на огромен екран в една от залите на НАСА, и всеки детайл от публикуваните след това стотици фотографии. Ралф Рене, тогава 47-годишен самоук инженер и изобретател, цяла седмица гледал оня запис, на който Нийл Армстронг спуска крака си на лунната повърхност, но вместо да се трогне от знаменитото изречение "Една малка стъпка на човека и гигантски скок на човечеството", мислел за друго - как е възможно американският флаг да се вее от вятъра, след като на Луната няма атмосфера и, следователно, не може да има вятър?! Защото филмът показва именно това - националният флаг плющи на вятъра!
Впрочем един от фотоапаратите гледа нагоре как Армстронг стъпва на Луната, което значи, че фотографът е лежал на лунната повърхност, току до стълбичката. А нали Армстронг е първият? Налягането в скафандъра е по-голямо, отколкото във футболна топка. Как астронавтите са могли така леко да движат ставите си? Така започнала "одисеята" на Ралф Рене из дебрите на големите фалшификации в овладяването на Космоса и по-конкретно - на корабите "Аполо" и техните прилунявания. Накрая той стигнал до твърдото убеждение, че американци никога не са стъпвали на Луната. Гигантският скок на човечеството е лъжа и измама! Което също може да обясни защо 698 филми, уж запечатали мисията "Аполо11" са изчезнали, центърът "Годард" - закрит, а имуществото му - ликвидирано. Аргументите му бяха изложени в книгата "Как НАСА изпързаля Америка".
Ралф Рене не е сам. Бил Кейсинг - през 60-те години шеф на отдел "Публикации" в заводите, изработили двигателите на космическия модул, извел Аполо на орбита, издаде книгата "Измама за 30 милиарда долара: Никога не сме стъпвали на Луната". Особено ценни са анализите на Дейвид Пърси - телевизионен продуцент и експерт по аудиовизуални технологии, член на Кралското фотографско общество, който посвети на проблема труда си "Тъмна Луна" и направи документален филм "Какво стана на Луната". Барт Сибрел направи филма "Смешни работи по пътя до Луната", посветен на същата хипотеза. Чарлз Т. Хокинс изложи фалшификациите в "Как Америка фалшифицира прилуняванията" Към тях се присъедини и французинът Филип Льоро. Привърженици на хипотезата, че прословутото прилуняване е постановка, снимана някъде из пустинята Невада или в някое студио, са Ян Лундберг - техник в компанията "Хасенблад", производител на фотоапаратите, с които двамата космонавти Нийл Армстронг и Баз Олдрин, са снимали на Луната. Д-р Брайън О'Лиъри - учен и член на екипа космонавти, който се е готвил за полет в космоса, но го напуснал, смята, че поне някои от снимките са фалшиви. Британецът Маркус Алън, издател на списание "Нексус" казва: "Снимките на лунохода "Ийгъл", с който двамата астронавти се прилуниха, не доказват, че те са стъпили на Луната. Да стигнеш до Луната не е кой знае каква трудност - руснаците го направиха още през 1959 г. Големият проблем е да сложиш хора там". И, разбира се, д-р Дейвид Гроувс, който е работил по някои от снимките и установил, че са правени на изкуствено осветление и лампата е била на разстояние 24 до 36 см от фотоапарата.
Няколко години след полета, на един прием, Баз Олдрин бил попитан какво е усещането от разходката по Луната. В този момент той избухнал в неконтролируем плач и избягал от залата. И това не единственият случай, когато този астронавт изпада в емоционален срив по тази тема, припомнят съмняващите се.
"Всичко започна през 1961 г., когато Русия изстреля Юри Гагарин в Космоса и остави паникьосаната Америка далеч зад себе си - да й диша праха в космическата надпревара. На спешно съвещание в Конгреса президентът Кенеди предлага САЩ да се спасят от позора с пилотирана мисия до Луната и още тогава казва,ч е ще задели за нея $40 милиарда - невероятна сума за онова време. Така бе родена голямата измама. Няма други доказателства, освен снимките и кинофилма. Телевизионният филм е пълна трагедия", казва Ралф Рене. И добавя: "НАСА не подаде сигнала на телевизионните канали. Кара ги да снимат екрана в залата. И това, което имаме днес, е именно запис на картината, прожектирана на този екран. На него не може да се направи никакъв анализ за достоверността на ставащото".
За разлика от него, фотографиите са с изумително качество и тази разлика най-много го шокирала в началото. Астронавтите са направили хиляди кадри, всеки с невероятно майсторство, въпреки космическата радиация, които би трябвало да унищожи филмите. Те многократно са вадили филма от фотоапарата и зареждали нов, сменяли са филтрите нагласявали са фокуса и блендата, винаги идеално, без нито една грешка, което е просто невъзможно с ръкавиците, които носят и костюмите, пълни с въздух под налягане.
Пърси казва, че сенките на фотосите могат да се получат при използване на много светлинни източници и прожектори. А единственият светлинен източник на Луната в този момент е Слънцето. И нещо особено характерно - както и да се движат космонавтите, на всички фотографии американският флаг и думите "Съединени американски щати" на емблемите на техните скафандри са винаги ярко осветени, дори и когато всичко останало в този момент около тях тъне в сенки. Защо е трябвало да се правят фалшиви кадри за събитие, ако то се е случило наистина.

Източник: в-к Монитор

Като цяло двете теории си противоречат - едната казва, че са видели извънземни, другата казва, че не са ходили до Луната изобщо. Ако втората е вярна то онези радиолюбители си измислят, ако първата е вярна то привържениците на втората се заблуждават.
И нека помислим малко, филмите и снимките приемаме, че са ги фалшифицирали. А излитането на совалката? Имало ли е хора в нея? И ако са излетели, да не би да са обикаляли в орбита около Земята докато се разиграе целия театър? Ако е така да не би да са били невидими през цялото това време?
Ето и един линк изясняващ всичко.

8 коментара:

Анонимен каза...

Темата се разисква отдавна. Има някакво основание да се съмнява човек дали всичко е истина. Но в последният линк си го пише чано на бяло.

Анонимен каза...

Може и да лъжат американците има наистина мяалко противоречие.

Анонимен каза...

Аз мисля , че цялата история е един театър. Тогава САЩ и СССР се надпреварваха като луди във всички сфери и тази постановка бе един от начините американците да се поизравнят малко с изпреварилите ги далеч напред руснаци.

Анонимен каза...

Изобщо не са излитали. И тогава не е имало никакви совалки, а са излитали с помощта на задвижващи ракети, така както днес все още изстрелват спътниците.
Що се отнася до знамето, мислиш ли, че при тия мощни телескопи ( Хъбъл, Ратан и др.), с които разполагаме днес, не биха могли да видят, снимат и докажат, че действително са били на Луната? Убеден съм, че не са били, и че съществува споразумение с руснаците, те да не ги издават за това. А за сметка на това американците финансират космически проекти на руснаците.

Анонимен каза...

Вижте сега. Не е въпроса да спорим кой совалки имал, кой телескопи и т.н. Ние не сме чак такива специалисти, най-малкото защото, че колкото и да знаем, го знаем от филми, публикации, интервюта. Не сме толкова компетентни просто.
Във втората статия се говори за човек, който е изследвал години "мистерията". Той е събирал материали, изследвал е филмовите ленти, снимките, записите (доколкото имало запазени). На неговите заключения съм склонен да повярвам повече, отколкото на официалната теза. Това е.

MARIANNA7 каза...

Вярно, че темата отдавна се разисква, но според мен няма място за съмнения.

Анонимен каза...

Каква ирония на съдбата!Бях на село и приятелката ми си купува Монитор.Незнайно защо тъкмо страниците с тази статия ги нямаше,а така ми се искаше да я прочета!Благодаря, че тук успях!

MARIANNA7 каза...

Всъщност сигурно най-интересното от вестника е била тази статия. Българска работа. Мисля, че е хубво да се прочете, поне за информация. Поне на мен ми е.