30 юли 2006

В.ТЪРНОВО И РЕГИОНА

ИЗТОЧНИК - ВЕСТНИК БОРБА

ПОМНИТЕ ЛИ ЧУШКОПЕЦИТЕ, ПРАВЕНИ В КОМБИНАТА ЗА УСЛУГИ, ИЛИ ТЕЛЕВИЗОРИТЕ “ВЕЛИКО ТЪРНОВО”, ВОДКАТА “ЦАРЕВЕЦ”, А ГОРНООРЯХОВСКИЯ СУДЖУК? Всички тези продукти и предмети бяха сред гордостите на местната индустрия. Да се добереш до тях бе толкова сложно, че просто връзки не бяха достатъчни. Компартията даваше бележки за дефицитните стоки само на отбрани хора. Част от тях бяха толкова конвертируеми, че даже са се раздавали като рушвети, с носталгия си спомнят местни. Не може току-така да минеш границата, ако не оставиш суджук на митничаря или не му занесеш чушкопек. Не една и две победи на ФК „Етър” се дължат на скромни стимули на съдиите с продукти, които са можели да се намерят само тук, и то след дълго лутане и протекции… Доскоро живеехме във времена, в които се редяхме на километрични опашки пред показния магазин по Нова година, за да се сдобием с кило банани. Сега тези трудни години са отдавна назад, но от време на време си спомняме с носталгия за отминалите времена, когато се живееше като във филм за Баш Майстора...
ЛЕГЕНДАРНИТЕ ТЕЛЕВИЗОРИ “ВЕЛИКО ТЪРНОВО” СА ЕДНА ОТ ГОРДОСТИТЕ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ИНДУСТРИАЛЕН ГИГАНТ “БИТОВА ЕЛЕКТРОНИКА”. Изделието прослави фирмата надлъж и нашир в страната. Първият приемник е направен в началото на 80-те години по образец на “Philips”, който пък е показан на Пловдивския панаир, проучи “Борба”. Със старта на серийното производство впоследствие са направени над 2 млн. приемника. Изключително успешният продукт се раздавал само със записвания или ако доплатиш на ръка на някой “вътрешен” човек. Почти във всеки дом имаше приемник от тази марка. Покрай нея в радиозавода се роди и т.нар. „работническа аристокрация”. Докато заплатите във В. Търново в средата на 80-те години са били по 200-250 лв., няколкото хиляди човека в “Битова електроника” са получавали по 700-800 лв., спомнят си съвременници. С демокрацията по-некачествени западни модели постепенно изместиха популярния телевизор. Осъвремененото му производство бе възобновено преди няколко години. Сега българо-китайската фирма „SWA” обяви, че ще прави приемник със същата марка… Транзисторите “Ехо” са другата гордост на местния радиозавод и според потребителите са имали много по-добри показатели от култовия "ВЕФ”. Именно при нас е внедрен този приемник, който е първият без кабел, а работещ само с батерии. Революционното изделие е предизвикало истинска потребителска революция. Само при нас, и то именно в “Битова електроника”, се правиха някои специфични изделия за отбранителната промишленост. Още тогава сме шашкали целия “Вършавски договор” и натовците с нашите сонари и заглушителни системи за подводници…

САМО СРЕЩУ ЧУШКОПЕК МИТНИЧАР ТЕ ПУСКА ДА МИНАВАШ БЕЗПРОБЛЕМНО ГРАНИЦАТА…

Прочутите в цялата страна чушкопеци са правени преди трийсетина години в Комбината за услуги, чийто приемник е днешната общинска фирма “Десислава”. Едва години по-късно експерти установяват, че изделието се правило от азбест, който е канцерогенен и бързо било спряно. Геният на местен технолог родил причудливото изобретение с механичен ограничител на двойните чушкопеци. Като махнеш преградката, уредът се пригаждал за патладжани. „Често пътувахме до Югославия и ни спираха по границата, като виждаха, че сме от В. Търново. Правихме списъци за митничарите за чушкопеци, които после им носехме - иначе ни скъсваха от проверки”, спомня си настоящ търговец, проходил в бизнеса от куфарната търговия и алъш-вериша в странство.
Вилиците и лъжиците на ножарската ни фабрика също прославиха надлъж и шир местната икономика. И досега предприятието си съществува, но вече не му викат “Сърп и чук”, с каквито символи бяха щамповани приборите, а се нарича “Терна”. Местно изобретение с чаени лъжички във времената, когато нямаше кафе машини, а се ползваха бързоварчета, е и сглобката с прекъсвач, която се включваше директно в мрежата. Самоделното бързоварче бе неизменно присъствие във всяко секретарско чекмедже.

КЪДЕ ПРЕЗ СОЦИАЛИЗМА БЕЗ ВОДКАТА “ЦАРЕВЕЦ” И ГАЗОВИТЕ КОТЛОНИ?

Мнозина помнят уникалното бренди “Златна котва” и неповторимата водка “Царевец”, които се правеха само в местния “Винпром”. На качествата на водката са се дивили даже руснаците и за тях е имало експорт.
Социалистическият дом беше немислим без газовите котлони на завод “Ивайло”. Военната фирма е известна още от Тодор-Живково време със своя галваничен цех. Там са се правили първите тунинги на автомобилите. Срещу скромно заплащане майсторите приемаха да ти поцинковат бронята на трабантчето или фаровете на жигулката. Подобни екстри задължително вървяха с джантите, които се правеха в Павликени.

ИНТЕРИОРНИЯТ ДИЗАЙН НА ЖИЛИЩАТА ВЪВ ВРЕМЕНАТА НА ПЕРЕСТРОЙКАТА БЕ НЕМИСЛИМ БЕЗ… ДЕКОЛИН.

Материалът на кечаната фирма “Арбанаси” първоначално е бил популярен като мокетени тапети. Разбира се, западняците само цъкаха с език при вида на покритието, което е естествено, защото те не живееха при условията на развит социализъм.
Тогава бирата “Болярка” нямаше настоящите си качества и бе известна само като “светло” и “тъмно”. Намираше се също рядко, особено в предпочитаните зелени шишета, в които лесно можеше да се установи дали е прясна и дали в нея не е останало нещо.
Местна марка са и безалкохолните “Етър” и забравената вече „Ресенка”, което беше социалистическият отговор на тоталитарните “Кока-кола” и “Пепси” ,”Алтай”. А какво да кажем за култовата марка КООП КОЛА). Лимонадата се оказа прекалено елементарна да се пребори с конкуренцията им и затова измислихме тази напитка, която ги наподобяваше само на цвят, но не и на вкус. Нямаше малчуган, който да не играе с местните топки “Етър”. И до днес те се правят, макар че едноименната фабрика вече е с македонски собственици.
Дело на достиженията на местната икономика са и култовите нафтови печки “Металургия”. До днес старите търновци си спомнят един мач на “Етър” с “Миньор” /Перник/, когато нашите постигат срамна победа с дузпа в последната минута, свирена от рефера Хайгъров. Мълвата гласи, че тогава той е дарен именно с такава печка, защото са се продавали под щанда. Докарали я чак от фабриката в Горна Оряховица през второто полувреме и я натоварили в жигулата му. Изделието е било изключително търсено, защото цената на нафтата в 70-те години за разлика от сега е била едва 8 ст. за литър. Реферите на виолетовите традиционно отнасяли със себе си и чанти, пълни с прочутото роле “Трапезица”, правено единствено в нашата “Родопа”.

ГОРНООРЯХОВСКИТЕ ЛУКЧЕТА, ЛОКУМ И ЛИМОНОВИ РЕЗЕНКИ ПЪК ПРОСЛАВИХА МИТИЧНИЯ СОЦГИГАНТ “ЗАХАРНИ ЗАВОДИ”.

Във времената, когато нямаше “Милка” и “Сушард”, черпехме с тези лакомства. Никъде другаде по света те не се правят. Радваме им се и до днес. Също в Горна Оряховица и днес се правят култовите печки “Раховец”. Досега от марката са направени близо милион. С такива си служат даже нашите експедиции на полюса.
Железничарският град е известен и със суджука. Вкусотията е предлагана предимно по корекомите и в ЦУМ. Простолюдието хапва само на 9-и септември, 24-и май или ако извади не връзки, а “корабни въжета”. Друго ястие също идва от тук - телешките жили в гърне, приготвяни с 20 вида подправки. Покрай тях от уста на уста вървяла легендата за слабостта на Антон Югов към деликатеса. Соцвеличието пращало самолет до Горна Оряховица, за да си достави манджата.
Бъдещите пионерчета раснаха задължително с детските храни “Слънчо”, произвеждани в Свищов. До един учихме на чинове, правени в Елена, и ни изпитваха пред черни дъски на фирма “Ученическа мебел” в балканското градче.
Топлехме се задължително на стражишки радиатори, ползвахме за амбалаж стражишко велпапе и кашони и пиехме шампанско “Искра”.
Типично местни патенти, които обаче не са довели до регионално икономическо чудо, са мусинските свидетели, самоводският шоколад и страхиловските крадци.
При дело за обир бил призован свидетел от Мусина, който предварително е инструктиран какво да каже на съда. Попитали го дали познава пушка, която била едно от веществените доказателства. „Тази пушка я помня много добре още от времето, в което беше малко пищовче”, престарал се човекът от Мусина.
Прочутият лук от Самоводене пък бил известен като “самоводския шоколад”. Прочути сме и със страхиловските крадци, които били толкова изкусни и когато нямало какво да оберат, хвърляли шапки в съседите и се промъквали. Селото е известно и с това, че когато там за пръв път докарали валяк, за да правят пътя, изчезнало предното му колело…

6 коментара:

Анонимен каза...

Аз свързвам В.Търново и с друго-там
се говори най-чисто,без диалект
български език.Още като ученичка в Плевен,съученици от търновски регион ни се присмиваха на говора.
Иначе годините си летят и всичко се променя.Наистина пиехме кооп кола и етър,слушаме веф и някак си бяхме по-безгрижни,по-спокойни.
А сега технологиите така са ни завъртяли-компютри и mp3-плеъри,
gsm-и и всичко останало,че повечето българи работят най-вече
за да платят сметките си и децата да са в крак с времето.Трупането на вещи е толкова безмислено,аз все още си готвя на Раховец макар че вътрешно го ненавиждам и си харча парите за удоволствие.

MARIANNA7 каза...

И по тези показатели си приличаме. Аз също готвя / вярно, че твърде рядко/ на Раховец. Да вярно имам причини да няма друга по-класна техника./Не,че не искам/. Съгласявам се с факта, че работим за жълти стотинки. Пак е добре, че се справяме. Не се оплаквам в никакъв случай. Но инфлацията расте, а заплатите си стоят същите. Ако искаш да имаш повече се налага да работиш на няколко места.... Темата ми се видя доста интересна. Едва ли младото поколение е виждало такова нещо. Изобщо дали може да си го представи. Публикувах статията, да може да го прочетат повече хора и да знаят какво е било. /но едва ли/.
За павоговора.... какво да кажа мисля, че е мит, защото и тук си има диалект. Затъмяването на "а" и изговарянето на "ъ" с пример: "рекътъ", "водътъ". Има и други особености . Ползва се предлог "У".
Да кажем например : Да отида в Нели, а тук се казва: Да отида у Нели и т н . И аз съм учила с колeги от Враца и врачанския край , даже ползваха думи, които не разбирахме. Но пък за сметка на говора сr бяха много приятни, мили и отзивчиви. Имам добри спомени от тях. Никога не съм държала особено да се говори правилно , без диалект. А някъде по света , дори се гордеят с диалектите си, защото отразяват собствения им край. Май само тук се смущаваме от говора си.
Аз обичах Алтай :))) Също си харча парите за удоволствие, един живот живеем... :)) Обичам полезните неща и необходимите. И аз съм на тема компютри и т.н. Със задоволяване желанията на децата и нашите собствени остават на заден план, но здраве да е.

Анонимен каза...

Разбира се,че работим за жълти стотинки.Работихме с англичани,модернизация на 5 и 6 бл.в АЕЦ и като показахме един фиш за заплата на един англичанин,той попита-за 1 ден ли.Ние му казахме че е за 1 месец.Той се хвана за главата и избяга.

MARIANNA7 каза...

Как да не избяга човек. То си е за бягане. Няма викакво сравнение. Ако си говорим дори за пенсии една социална пенсия на българин живял и работил там е 1500 лири. Няма смисъл да говорим изобщо само с насмешка бих казала :
- Също като при нас :)) нали ? Най - високата пенсия колко е не знам все още, но не е със сигурност 1500 лири.
Изобщо не говорим за заплати. Но българи сме и живеем тук . За нас едва ли ще настъпят резки промени в това отношение, но дано за внуците ни и отчасти за децата.
Да не пишем какво е било и само да си правим съвременна история.

Анонимен каза...

Всичко написано за соцпродуктите, с които е известен района са описани толкова добре и точно. Хубаво описваш всяко нещо независимо какво. Интересн блог. Всичко е поднесено по един невероятен начин. С малко думи най-важното.

MARIANNA7 каза...

Съвсем случайно се върнах назад във времето. Благодаря за коментара.Извинявам се, че не съм отговорила до сега. З този пост съм ползвала вестник "Борба" - един местен вестник за Велико Търново и региона.