Щастието, парите и раздаването им

Питър Сингър


Проучване, публикувано в сп. "Сайънс" от 30 юни т.г., твърди, че между количеството на парите и щастието има слаба връзка. То е констатирало обратната зависимост - хора с по-високи доходи прекарват повече време в занимания, предизвикващи отрицателни чувства, например напрежение. Вместо да отделят повече време за отмора и развлечения, те работят повече и по-често изпадат в безпокойство и враждебно, гневно настроение.

Разбира се, идеята, че парите не носят щастие, е стара. Много религии ни учат, че стремежът към материалното ще ни направи нещастни. Дори Адам Смит разглеждаше въображаемите удоволствия на богатството като "самоизмама", която обаче поддържа в непрекъснато движение "индустрията на човечеството".

Така или иначе, в това има нещо парадоксално. Защо всички правителства се мъчат да вдигнат националния доход на глава от населението? Защо толкова много от нас се стремят да изкарат повече пари, ако те не ни правеха по-щастливи?


По-щастлив ли щеше да бъдеш, ако беше по-богат? Много хора биха отговорили с "да". Но дългогодишни изследвания показват, че повече пари означават повече щастие само в най-ниския диапазон на доходите, който в Съединените щати е $12 000 годишно.

Американците са средно по-богати от хората в Нова Зеландия, но не са по-щастливи от тях. Още по-драматичен е фактът, че в Австрия, Франция, Япония и Германия хората не са по-щастливи от гражданите на много по-бедни страни като Бразилия, Колумбия и Филипините.

Същият ефект се наблюдава и между различните социални групи в една страна, освен на нивото на най-ниския доход. Увеличаването на дохода над това ниво не води до големи разлики в усещането за щастие. Днес американците са по-богати, отколкото през 50-те години на ХХ век, но не са по-щастливи. Средните доходи на домакинство в САЩ днес варират между $50 000-$90 000. Хората в тази прослойка са точно толкова щастливи, колкото и по-заможните, чиито годишни доходи попадат в интервала над $90 000 годишно.
Повечето от изследователите на щастието питат хората дали и доколко са доволни от живота си. Не можем да имаме голямо доверие в такива сондажи, защото преценката за общо удовлетворение от живота не отразява доколко хората наистина са се наслаждавали на начина, по който са прекарали живота си.

Доказва го скорошно изследване на организациите New Economics Foundation и Friends of the Earth. Според него най-щастливата страна на света е бедна островна държава в южната част на тихия океан под названието Вануату (виж ). Там са щастливи, защото се задоволяват с малкото, което имат.Пълният вариант е на

Може би отговорът е в нашата природа на целеустремени индивиди. Ние еволюирахме от същества, които трябваше да работят денонощно, за да могат да се прехранят, чифтосат, създадат и отгледат свое поколение. В номадските общества не е имало никакъв смисъл да притежаваш нещо, което не можеш да пренесеш.
Но след като хората уседнали и разработили системата на парите, ограниченията върху собствеността изчезнали.
Трупането на пари до определено количество осигурява защита срещу "черни дни". Днес обаче то е станало самоцел, мярка за самооценка и мотив, с който се тешим, когато не можем да измислим какво друго да правим, но знаем, че трябва все пак да правим нещо, за да не бъдем отегчени до смърт. Правенето на пари е занимавка, която ни се струва смислена, стига да не задълбаем над въпроса защо го правим.
Да вземем 75-годишния американски инвеститор Уорън Бъфет. В продължение на 50 години той работи, за да натрупа голямо състояние. Бъфет стана вторият най-богат човек в света след Бил Гейтс с обща стойност на активите $42 милиарда. Но той продължава да живее скромно и пестеливо, което показва, че за него харченето на големи пари не е кой знае какво удоволствие.
От тази перспектива, след като натрупа първите си няколко милиона през 60-те години, стремежът на Бъфет да трупа още пари изглеждат безсмислени. Неотдавна обаче той обяви, че ще направи най-голямото дарение в историята на САЩ - $30 милиарда на фондацията "Бил и Мелинда Гейтс" и още $7 милиарда на други благотворителни организации. С едно драсване на писалката той придаде смисъл на своя живот. Понеже е агностик, неговият дар не е мотивиран от някаква религия, обещаваща придобивки в Отвъдното.
Какво ни казва животът на Бъфет за естеството на щастието? Ако през всичките тези години беше играл бридж, вместо да прави пари, сега той щеше да изпитва много по-малко удовлетворение от живота си. Днес обаче той има всички основания да бъде удовлетворен, че чрез фондацията "Гейтс" неговата неуморна работа и забележителни инвестиционни умения ще отидат за лекуване на болести, причиняващи смърт и инвалидност на милиарди хора по света. Бъфет ни показа, че щастието е нещо повече от добро настроение.