СРЕЩА

Дали аз закъснях
или времето бързаше
Дали аз закъснях
или всичко бе сън
Отшумя като приказка
каквото ни свързваше
Отшумя като празничен звън


Край реката редят се,
редят се тополите -
побелели от първия сняг
Аз те чакам за среща,
аз те чакам, но моля те -
ти да минеш по другия бряг

Ще бъдем пак двама...
И тогава на моста
ще бъдем пак двамата
Ще си спомняме
всичко отново за миг


Ще се срещнем с погледи
скрити през рамото
и ще тръгнем по своя път сами.


Неделя сутрин, ранни зори..... и аз съм се зачела в стихове. Съвсем спокойна и уравновесена, чувствам се добре. Стиховете са от известна песен на Щурците. От вчера слушам музика от български поп певци. Както обикновено се случва не може да харесваш всички поред песни, винаги имаш предпочитание към някои . Тази е точно определена за мен свързвам с конкретни спомени. Мисля си защо все по - рядко има смислени текстове в песните. Думите в тях стават все по - груби, първични и дори отблъскващи понякога. С такива текстове ли трябва да се харесаме на публиката? Защо се харесват на младото поколение? Рапърите нашумяха и рапират ли рапират с какви ли не безобразни думи. Питам се дали е еволюция или какво - не мога да го определя.... Явно всяко поколение харесва различни неща, както всеки индивид е различен.
Както се казва - за всеки влак си има пътници.... Следващите думи са от песен на Орлин Горанов -любима песен на баща ми, който преди два дни имаше рожден ден. Да е жив и здрав.

Светът е за двама

Не заспивай, когато умират звезди
Не заспивай светът е за двама
Уморен той безсънно за теб ще следи
Даже мен да ме няма.

Не сънувай прегръдките нежни на друг
Не сънувай светът е за двама
Ще те сгрее морето на топлия юг
Даже мен да ме няма.


Даже мен да ме няма на белия свят
Потърси любовта ми в стръкче
пролетен цвят, потърси ме.

Не посрещай зората без обич за мен
Не посрещай светът е за двама
Пак ще грее в очите ти приказен ден
Даже мен да ме няма.

Не обиквай ти друг усетила зов
Не обичай светът е за двама
Ще те грее пак моята нежна любов
Даже мен да ме няма