Вече съм голяма – искам да работя !

Все повече младежи искат сами да изкарват пари за ежедневна издръжка, дрехи, учебници, развлечения и т н. Тази тенденция се наблюдава последните години. Особено ярко изразена е тя това лято. Повечето от учениците в горния курс на обучение работят или търсят вариант. Може би това се дължи на променената ценностна система в семейството, където темата за парите измества всичко друго.
Това явление се проявява обикновено от пролетната ваканция, когато решителните ученици намират работа, като сервитьорки, бармани, работници в промишлени цехове. Обикновено се наемат и под 18 годишни. Приемат ги работодателите по външен вид или по препоръка на познат. Вариантите са различни. Младежите решават, че ще се чувстват по-добре, като финансово независими. Те работят на смени по много часове от по 10-12 часа. Осигуровки и договори нямат, а на някои места дори работодателите им вземат и бакшиша. Наемат непълнолетни продавачки по сергии, които работят за по лев на час, без почивен ден. Най – често босовете обещават да плащат на седмица, но нерядко решават, че детето не отговаря на изискванията и отказват за платят. Друг вариант е накрая на месеца шефът да извади списък с глоби. По този начин парите намаляват наполовина. Младежите обикновено отиват да работят като общи работници по строежите. Те товарят, разтоварват, чиракуват на майстори и при добър късмет може да вземат по 8 – 10 лева на ден. Като неквалифицирани работници им плащат по пет лева на ден надница. Малцина са такива, които трупат опит в офиси и упражняват езикови и компютърни умения.
Дали бедността е основната причина за съществуването на детския труд? Оказва се, че децата в повечето случаи работят, за да помагат на семейния бюджет, но не само това е основната причина. Младежите, като че ли рано съзряват и искат да са независими. Момчетата искат, да работят, за да си платят да речем интернет , момичетата, за да бъдат по – красиви. В училищата няма вече от много години униформа и там настава истинско надпреварване, кой с какви дрешки и по - модерни да е облечен. Това, че те искат да работят и го правят, се отразява на учебния процес. Учителите поставени пред свършен факт правят какви ли не компромиси за извиняване на отсъствия, за уговорки при изпитване и оформяне на годишни оценки и т н.
От друга страна работодателите са доволни от младото попълнение. Те (мадите) възприемат по-бързо, нахъсани са. За кратко време научават елементарните изисквания.
По света специални закони защитават правата на работещите младежи. Те касаят най-вече тяхното здраве и безопасност, като регламентират продължителността на работния ден и вида работа, която могат да вършат. Работодателите нарушители са заплашени дори със затвор.
Според доктори детският труд е вреден за подрастващите, защото в повечето случаи работодателите експлоатират децата. Неподходящият труд може да доведе до емоционални сривове и психични проблеми. Може да се получи агресивно поведение към колегите и семейството. Всички правила си имат изключения. Ако лекарите не са съгласни, може би родителите незнаейки за всички последици могат да кажат така: Вместо да мислят за щуротии, да работят. Може да се погледне от гледна точка на родители, които смятат, че трудът има възпитателен ефект. Децата трябва да се приучават към трудови умения от малки. За да ценят парите, те трябва да знаят как се изкарват. Като завършек да са доволни, че са постигнали и те нещо. Лично за мен ако работи едно дете не бих препоръчала парите да се дават в семейния бюджет. Изкараното възнаграждение да е наистина като положителен завършек на извършения труд и да се ползва от този, който си го е заработил.