Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам
обич за обич.
Евтим Евтимов
2 коментара:
Евтим Евтимов е велик поет,ето и друго негово стихотворение
АНТИПЕСЕН ЗА СЕБЕ СИ
Предлагах обич аз за обич само,
събудена в един и същи миг,
самотно рамо за самотно рамо,
сълзата за сълза и вик за вик.
Предлагах ти пътека за пътека,
усмивка за усмивка,длан за длан,
съдба нелека за съдба нелека,
утеха за утеха,дан за дан.
Еднакво да се пее или плаче,
еднакви срещи,болки и мечти,
еднакво под небето да се крачи,
еднакво тоя кръг да се върти.
Но любовта е друго.И отдавна
известно е на всички времена,
че между двама няма среща равна,
макар да бъде кладата една.
Наравно не завършва всеки повик,
поравно радостта не се дели.
Единия обича малко повече
и повече след време го боли.
Ето и още едно негово:
Готов съм зарад теб да вляза в ада,
готова си за мен да изгориш,
но често от съмненията страдам
и често ти - невинен - ме виниш.
И късат се в душата светли струни.
А искам аз дори през час суров
доверие да има помежду ни.
Доверието също е любов.
Харесвам стихотворенията на Евтим Евтимов . Отдавна не бях се зачитала.
Публикуване на коментар