Как все се случва в събота да работя. Това ми е най-неприятната комбинация от съчетания - събота и на работа. Поне имам възможността да позакъснея. Сега мислейки си какво имам да свърша на работното поле набързо си пресмятам колко време ми е необходимо, за да се освободя по - бързо и да се отдам на почивка и поне мъничко лентяйство. А иначе съботата ми е най - любимият ден от седмицата. Обичам на спокойствие да си почета нещо, да погледам, да послушам музика, да се поразходя без да мисля, че нямам време или пък, че нямам възможност ... Хубав ден е събота. Но все пак налага се да работиш и в съботните дни. А времето е толкова хубаво навън. Време за пътешествия, време за развлечения и създаване на радост.
На всички почиващи мога да пожелая приятна почивка, а аз да тръгвам...
4 коментара:
Приятна работа!Мислех да те посетя
и прочета какво си написала,но ще
се върна по-късно.Пиши повече стихо
ве!Обичам поезията.
Аз успях да свърша бързо. Факт е - вече съм тук. Вярно е пиша понякога стихове, но нито един куплет /мой/не съм публикувала от тях. Изпитвам някакво чувство на несигурност. Обичам поезията също, защото с малко думи изразяваш много. По такъв начин обичам и да пиша постове в блога. В повечето случаи зад думите ми се крие съвсем друго, но човек трябва да се замисли когато чете. Обикновено тези, които следят блогове преглеждат много наведнъж и не отделят особено внимание на кратки писанки, мислейки, че са лекомислени, глупави и неиздържани, а може и така да е. Знае ли човек...?
Сега обаче се отдавам на заслужена почивка. Дано после ми остане време и за блога. Все пак надежда е, че ще се върнеш, както се пее в песента:
" по-добре късно отколкото никога..."
Не посещавам други блогове,а само
този защото ми харесва.Фенка съм
на Massari,заразих се от децата си.
Харесват ми и разсъжденията ви.
Удоволствие е за мен да ви чета.
Благодаря за хубавите думи. Радвам се, че ви харесва блога. Аз също харесвам Меssari. Заразата при мен е от дъщеря ми. Дойде един ден и каза, че трябва да се намери определена песен. И така... се започна с музиката. После открих и други възможности за публикуване и видеоблогване. Има много добри блогове, аз не смея да се сравнявам с тях. Но правя каквото мога и то напълно спонтанно без предварителни подготовки, без големи проучвания. Иска ми се да е достъпно и разбираемо, колкото и да са ми объркани мислите, чувствата и желанията понякога. С всеки по всяко време може да се случи. Понякога допускам и грешки може би неволни, за което се извинявам. Толкова мразя да проверявам...:)))
Публикуване на коментар