Понякога става и това чудо. Често се отлага разнищването на проблемите, което неизбежно води до отравяна на цялостното възприемане на другия, до постепенно отдалечаване и отчуждаване от него.
Ако обобщим, ще се получи следният анализ:
1. След определен период на безметежно съжителство илюзиите на всеки един от съпрузите по отношение на другия се разпадат. Това може да стане бавно и мъчително, чрез много лутания и
преодоляването на нови заблуждения. Но често се случва и да липсва преходен период. Тогава “голата истина” идва ненадейно, като взривно откровение.
2. И в единия и другия случай е налице емоционална криза. Най-често тя служи като начален тласък за “стъпки в страни” Или ако някоя от страните /по морални или други съображения/ доброволно се откаже от кръшкането, тя се нагърбва и с бремето да намери изход от лабиринта на вътрешното си объркване, което неизменно съпровожда “пробуждането”.
3. Алтернативите са две. Едната е продължаване на съжителството с цената на самоотричане, примирение или борба за промяна на себе си и на партньора, докато се изпълзи от това минирано поле на емоциите. Другата е в развода, в търсенето на щастие с друг или друга.
4. Запазването на брака предполага приемането на промяната у другия и изисква вътрешна готовност да се понасят разочарования : Най – голямото е може би измаменото доверие, изневярата. Понякога и тя може да бъде простена. Но цената е твърде висока – невероятен стрес за измамената страна и болезнен срив в цялостното и светоусещане.
5. При другите форми на разочарование, когато единият вижда заплашителната промяна у партньора, но все пак търпеливо и стоически я понася, може да помогне смелостта да се задават въпроси и да се търсят отговори.. Трябва да се има предвид, че подобно поведение, колкото и досадно да изглежда за онзи, към когото са отправени въпросите, несъзнателно ги възприема като израз на загриженост за общото семейно щастие и за бъдещето. Това неусетно провокира желанието на партньора да направи нещо, за да излезе от неблагоприятната светлина, в която бива възприеман.
6. Огорченията се лекуват най-добре със спомените за миналото.Да отделим време да разгледаме албума със снимките от сватбата. Спомените за медения месец,раждането на децата, безгрижните ваканции. И онова , което все още свързва двамата партньори да излезе на повърхността, макар и обременено от лошото настроение. Да се живее със съзнанието, че всичко е преходно.
7. Понеже все още живеете заедно, няма начин съвсем да липсват качества у партньора, които да будят любов и възхищение. Хубаво е де се споделят. Съществува едно просто психологическо правило: Ако виждаш доброто и красивото в един човек, той неволно започва да открива същото в теб. Най - сетне да се опитаме сами да станем други.
2 коментара:
8. Няма "пробуждане", а само промяна, което е нормално и никакви снимки и спомени не могат да върнат времето, а човек да си остане същия. Не може!:) а времето е направило, каквото трябва - за единия - това се нарича "поумняване", а за другия - "оглупяване", така че живота се приема в новата му светлина и всеки си избира пътя. И никаква емоция не може да помогне, а по-скоро вреди. Успех в новото и хубавото!:))
Промяната не е ли "пробуждане" и пробуждането не е ли промяна на състоянието? Времето прави промяна със всички. Тези, които са добронамерени вероятно могат да приемат живота в нова светлина, макар и по нови пътища. Колко по-добре тези пътища да са големи широки и обновени магистрали. Новото не винаги е хубаво, може да има трудности, но е желателно да се успява. Що се отнася до снимките аз не ги и поглеждам, просто си вървя напред. Благодаря за пожеланието, но поста не се отнася за мен.
Публикуване на коментар