През 1985 година във Византия става дворцов преврат. Сред народа плъзва слух, че новият император бил по-смел, следователно по-опасен за България.Твърди се, че в отговор на предупреждението на своите боляри цар Асен отвърнал с реч, в която между другото казал:”Не вярвайте на всеки слух!Делата на хората, които мълвата хули или възхвалява,трябва да се смята нещо като пробен камък, но в повечето случаи е необходимо да поставиш своето око за съдия на мълвата и тогава вече да се приеме за справедлива, или пък като я подмажеш с малко масълце, като лъжлива, нека си хвърка тя, където иска. Защото ушите не виждат нещата, но, напълнени с всякакъв шум, пазят само чуждите и противоречиви приказки. Окото пък е тъкмо надеждният водач по пътя и верен свидетел на това, което е видяно…Поради това не ви подобава да се смущавате, гдето мълвата прослави сегашния ромейски император като храбър.Той съвсем не е вземал участие във войните, никога не се е излагал на опасности.
Това добре сам зная, като постоянно нападам и опустошавам неприятелската земя, като печелех победа след победа и трупах трофей след трофей.”
Така преди стотици години е говорил на своите най-близки помощници цар Асен, като не само повдигал самочувствието и бойния дух на войните си, а и чертал пътища за нов подем.Определянето на Търново за столица на възстановената държава спомага за бързото му въздигане. Множат се постройките на Царевец, една от друга по-изящни, неповторими със своя живописен стил.
И радвали окото, и предизвиквали възхита, защото били съградени, украсени и изрисувани от изкусни български майстори. Не по-малко грандиозно строителство се осъществява във втората по значение крепост, разположена на хълма Трапезица. Разраства се дори квартал Девинград, където живее бедното население.
По времето на Иван Асен ІІ е пренесена Омуртаговата колона във Велико Търново. Известен наш историк беше прозрял в този акт в опит да се постави началото на музейна сбирка в престолнината.Той, царят, пожелава в съзнанието на своя народ завинаги да се свърже миналото с настоящето и бъдещето.
Икономическото възмогване, политическият стабилитет, културният възход не остават незабелязани от съседите. И все повече стават приеманите търговски и дипломатически пратеничества на чуждите държави.
Ала и царицата на градовете, както често съвременниците наричат Търново, неведнъж била разтърсвана от вестта, че към нейната твърдина е тръгнала вражеска войска.Населението храбро и всеотдайно влизало в бран.
Търговци ликуват в чест на големите победи на Калояновите войници над латинците през 1205 година,; възторжено поздравяват своя храбър цар Иван Асен ІІ, разгромил войските на византийското деспотство.Чувство на изпълнен дълг обхващало мало и голямо, когато по каменните пътеки тъжно крачел към своето изгнание в Царевец латинският император Балдуин и по-късно епирския владетел Тодор Комнин.
Същите тези търновци посрещат Ивайло – водача на първото в света антифеодално въстание, и поверяват царския жезъл в ръцете му.
Огърлицата от достойни дела и бурни събития натежава твърде много през ХІV век. България сече свои монети. Дубровнишки и Венециански търговци се домогват до царското благоволение, за да се сдобият с грамоти, позволяващи им да търгуват в пределите на уголемената българска държава.
Търново става първостепенен книжовен център на Балканския полуостров. Многобройните съчинения на българския патриарх Евтимий и добре подготвените му ученици оказват голямо въздействие за развитието на литературата и в страните на южните и източните славяни.
На хоризонта се появяват нови завоеватели. В 1393 година Търново е победено. По думите на средновековния писател Григорий Цамблак гледката предизвиквала сълзи дори у камъните на многострадалния град.
Покрусата в душите на българите няма предел. И висва над останалите живи немият въпрос – можеше ли Търново да избегне участта си? Народната памет по своему обяснява настъпилата трагедия и съхранява легендите. Една от тях
е свързана с Жидов гроб. Някой си евреин предал престолнината на османлиите, като им съобщил от къде могат да влязат и превземат града.След падането на столицата жидът отъшъл да поиска обещаната награда. Вместо почести и злато обаче челеби Сюлейман заповядал да отсекат главата
му.Трупът бил закопан на Картал баир, където местното население изхвърляло сметта си.
Българите не оставили без проклятие постъпката на предателя. Всеки, който минел покрай
Покрай гроба му хвърлял камъни. Образувала се каменна могила, наречен Жидов гроб.
Съдбата на Търново под чужда власт трогателно описва Йоасаф Бдински, посетил града през 1394 година:
” О беда!Заради благочестието си бе заточен дори и патриархът, онова светило на светилата и христоподобния образ!Тогава мнозина казаха:” По - добре беше слънцето да изгасне, отколкото да заглъхне Евтимовият език !” Съжалявам те, о църкво, съжалявам те поради това неочаквано
разорение! На тебе говоря, търновска славо!От каква на каква се превърна!”...
И все пак в непрогледната тъмнина проблясват първите искри на вярата, че тази беда няма да трае вечно. Свято се пази споменът за храбрите боляри, заплатили с живота си да останат българи.
Най-хубавото предание е свързано с Царевец. Там непосредствено до дворцовите развалини се издигала джамия. За нея се разправяло, че когато цар Иван Пишман напуснал столицата, засадил къс недогоряло, черно почерняло дърво в двора на царската църква и пророчески изрекъл: ”България ще се освободи, когато тази главня порасне и се раззелени тук в дърво.”
Легендата твърди, че през възраждането в двора на джамията наистина порасло дръвче. И търговци с благоговеене сочели на пришълците своя символ на вярата в бъдния ден.
Пет века Търново означава преди всичко борба за свобода, за запазване на националното самосъзнание. В града избухват четири въстания, потушени с огън и меч от поробителя.
Тук са действали съзаклятниците на Велчовата завера – 1835 година. Оттук тръгват люде
За четата на капитан дядо Никола, за Хаджиставревата буна….
Времето не е покрило с прахта на забравата и името на тревненския лекар Христо Даскалов.
През лятото на 1858 година големият патриот се предрешва като французин. Успява да заблуди фанатизираните пазители на църквата “Свети четиридесет мъченици”, превърнат в джамия. Мнимият французин влязъл в някогашният български храм. Внимателно преписал текста на Омуртаговата колона: “Кан ювиги Омуртаг, обитавайки в стария дом, направи прославен дом на Дунава… Човек дори и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като разгреда тази /писмена/, да си спомна за този, който я е направил. Името пък на владетиля е Омуртаг кан ювиги. Дано бог му даде да проживее сто години.”
Даскалов старателно разчита и текста, оставен от Иван Асен ІІ. В него владетелят съобщава:”…излязох на война в Романия и разбих гръцката войска, а самият цар кир Тодор
Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех… а пък
Градовете, които се намират около Цариград и самия този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене…”
Откритието е обнародвано в Русия през 1859 година.
Близо век подир това събитие редица учени продължават да доуточняват текста, да анализират детайлни подробности около историята на каменните реликви. Но постъпката на Христо Даскалов, който е можел да заплати с живота си своя патриотичен порив, ще се споменава винаги редом с непреходните надписи на хан Омуртаг и цар Иван Асен ІІ…
На 7 юли 1877 година изгрява свободата на Търново. Тя идва върху конете на руските войски и щикове на българските опълченци,триумфално минали през старопрестолиня град и продължили победоносния си поход напред.
В първите дни след Освобождението градът придобива изконно право да изпълнява функцията на столица. В началото на 1879 година Учередителното събрание приема конституцията на българското Княжество. Тя е една от най-демократичните за времето си в цяла Европа.
Тук през 1908 година е обявена независимостта на България.
“Тази долина на Янтра заслужава да се види- пише през 1886 година италианецът Вико Мангенаца и допълва : - Кой знае дали няма да дойде някой ден, когато туристите, като им омръзне вечната Швейцария и като достигне България по-голямо развитие, ще предпочетат да посещават тия хубави и интересни местности?”
В унисон с италианския автор Константин Иречек ще отбележи “ “ Обходих цял свят, никъде не срещнах красотите на Велико Търново…”
Иван Вазов прозря другото, нетленното величие и отговори на въпроса защо Велико Търново е светиня за цял един народ:” Обичам Търновград не само защото е ... Фанатичен красавец, а и защото е най-високият акропол на българския дух….”
Сега Велико Търново е модерен град. Многократно надминал мащабите на някогашното възрожденско селище, той непрекъснато младее и се разхубавява
И все пак трудно е да се разбере кое най-вече допринася за неповторимата прелест на града. Дали възрожденската хубост на квартал Вароша, Самоводската чаршия и улица “Гурко”? Омагьосваща е феерията на светлините от накацалите по хълмовете къщни прозорци, смесващи сиянието си със звездите по небето и загадъчното зарево над река Янтра.
Не превръща ли всичко това Велико Търново в символ, осмислил живота и подвига на поколения българи.
2 коментара:
Доста задълбочено и много точно и последоветелно написано за Велико Търново. Изложени са токова добре фактите за историята на града. А неминуемо Велико Търново е град с традиции и богато минало в исторически план.Изложението е написано със стил и усет. Продължавай Мариана да ни радваш с нови постове.
Твърде малко знаех, а и малкото , което знаех бях позабравила. Опитах се да извадя факти, които са общоизвестни според мен. Не е много задълбочено, но......Фактите са си факти и традициите са традиции, трябва да се помнят и спазват.Благодяря за оценката,вероятно ще има твърде противоречиви оценки що се отнася за стил и усет.
Публикуване на коментар