Изпълнено с разнообразие ежедневие ни люшка от плюс до минус безкрайност, проверявайки как са ни нервите, издържливостта, способността за приспособяване, нагаждане, мимикрия.....
Животът, който ни учи да бъдем добри или лоши, жадни за пари и власт, за слава и успехи, за морално и друго удовлетворение.
За него – за живота, едни от нас са готови до болка да стискат зъби, да се свиват, да страдат. Други пък спокойно преглъщат общочовешките ценности, за да се почувстват по – добре.
За него - за човека малцина са готови да се жертват.
Отвсякъде лъха на деформирана душевност, облъчена от радиацията на безчовечността. И като че ли само децата ни огряват с лъч надежда…..понякога…..
Всеки ден в пресата ни поднасят едни и същи обществени, политически и лични сюжети. Никаква разлика в жанра или в тоналностата. Безчовечността изглежда като една равна черта на екрана на монитора, свързан с инфарктноболен, за когото вече няма надежда. Скука лъхаща отвсякъде изразяваща се в мъка, страдание и безпереспективност. И си спомням едно стихотворение на Вапцаров, в което се казваше:
“За него, живота направил бих всичко……”
Ех, живот ли бе, да го опишеш, както поета в своите стихове….
3 коментара:
Да труден стана живота , но би трябвало успешно да се справяме и да съхраняваме нервите си и добрите чувства.
Много интересни теми засягаш винаги. Пишеш добре. Виждам някакво колебание в теб напоследък. Не спирай. Не е необходимо с много думи да се изразява нещо. Ти добре си представяш мислите и в кратки постове, които те карат да се замисляш. Успех в по-нататъшното ти блогване. С много внимание и уважение, защото си един слънчев човек. Наистина има трудности , има отрицателни чувства. Не им обръщай внимание. Злобата и завистта по хората ходи. Не трябва да им се обръща внимание. А ти си човек, който има мнение. Това е моето мнение.
Правилно е уловено колебанието в мен. Благодаря за хубавите думи, но мисля, че тук всичко е доста нахвърляно, без последоветелност. Всички постове са направени спонтанно. Не съм правила предварителни планове какво да има тук. Започнах случайно. Първо имах само желание да не пиша коментари анонимни и затова направих регистрация. После опитах как се пише тук, как се публикува. Помогнаха ми естествено, кой е роден научен на нещо.
Нямам особено развитие, но и това, което понаучих е нещичко в морето от невежество, в което плувам.
Обичам кратките постове, за да не отнема много време при четене и да се възприема лесно. По принцип всичко може да бъде точно, кратко и ясно. За някои темите може да са интересни, за други може да не са. За едни са повод за спорове, за други за радост и щастие. Всеки мисли по различен начин. Може би е необходимо да напиша по-дълго обяснение, но не му е времето. Може да спра да пиша, незнам ще си помисля дали си заслужава.
Публикуване на коментар