Майката на своя син мълви,
ала кaт го хване сам самин:
- Сине, сине... Уж си умен, уж си надарен,
а доведе в къщи туй говедо,
по-добре да бе стоял ерген.
А снахата, зла или добра
свой съветник също си избра:
- Дъще, дъще... При такива умни кандидати,
да си вземеш този нерез, този див чакал,
имала комай глава да пати
имала да тегли цял живот....
А кога се съберат
двете свати в нега се топят.
- Сватя, сватя, имала си чудна дъщеря,
тъй е сладкодумна и добра.
-Ами нашата сполука?
-Лош ли е нашия късмет?
-Да си кажем правичката тука,
-Няма по-добър от моя зет.
Тъй дробят попарата едни,
а пък други сърбат дълги, дълги дни....
Стихотворението е народно творечство. Незнам кой е авторът. Пиша го по памет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар