Голям брой хора по цял свят са правили и продължават да правят откритието, че когато поставят ръка върху болно място – на себе си или на друг – болката постепенно започва да утихва. Всъщност първата несъзнателна реакция на всеки човек, когато го заболи нещо, е тъкмо такава.
Открай време ръката е била главно средство при не малък брой терапевтични методи и практики. Защо? Кое я прави толкова лечебна?… Същото, което я превръща и в главен Изпълнител, привеждащ в действие всичко възникващо в ума, сърцето и душата на всекиго от нас. Едва ли някой е в състояние да си представи безбройните сложни движения, които ръцете извършват по един или друг повод, но едно е ясно: създаващата ръка изтръгва материалния свят от неговия хаос, изграждайки някакъв вид подредба, организация, красота, хармония. А болестта в своята същност е тъкмо обратното – нарушен ред и липса на хармония. Ще рече: посредством самото свое предназначение (и излъчване) – чрез натиск, докосване или не – ръката, малко или много възстановява загубения ред в съответното място (тъкан). И така… процесът на оздравяването започва. А най-добре лекуват творческите (създаващите живот) ръце. В същото време разрушаващата (убиващата) ръка никога не може (и не бива да се опитва) да лекува.По наблюдателните от нас отдавна са забелязали, че двете ръце заедно действат досущ както мъж и жена в перфектна съпружеска двойка. Лявата ръка е “жената”, дясната – “мъжът”. Първата създава условията, втората – действа в тези условия. Ако държим примерно пирон, чук и дъска, не става ли тъкмо това, че с лявата ръка придържаме и насочваме пирона там където трябва, а с дясната ръка и чука нанасяме необходимите удари, докато го заковем?... И в това впечатляващо разделение и в същото време – велико единство, от памтивека още умните хора съзрели всеобхватна и нетленна мъдрост.
1 коментар:
Не се знае колко е истина, но да допуснем, че е вярно или.....
Публикуване на коментар