АБИТУРИЕНТСКИЯТ БАЛ

Те са по – щастливи от всякога, усмивките им не слизат от лицата, а някои дори достигат до по - крайни начини на изразяване на емоциите си – порой сълзи капят от гримираните лица на момичетата. Дори дъждът, който вали, не е в състояние да помрачи един от най - прекрасните дни в живота им,техният абитуриентски бал,толкова чакан, бленуван, че когато настъпи, той бива обвит в смътна реалност.
Родителите снимат с камери, като гледат да запечатат всяка промяна в настроението на детето си. Заедно с него те преживяват за втори път мига, който бележи тотално скъсване на връзката с училище. Музика ехти наоколо и се конкурира с възгласите, въздишките и смеха на хората, които не забелязват нищо друго освен радостта в очите на младежите. Много хора прииждат, за да могат да се насладят на това велико тържество на духа и емоцията, приближават се и просто гледат. В такъв миг как да не ти се прииска да можеш да проникнеш в съзнанието на хората и да усетиш, да се докоснеш по – отблизо до техните съкровени мисли. А те вероятно са много и разнообразни по своя характер и настроение. Аз съм там някъде, сред тълпата и усещам цялата еуфория, но думите ми убягват и като че ли от тях няма смисъл, важни са погледите, особеният блясък в очите, който разлива топлина навред и стопля цялата атмосфера. Спира и дъждът. Гузен е заради злината, която извършва – помрачавайки изключително важен момент в живота на тези млади хора, вече пристъпващи прага на реалния живот. Всичко сторено е забравено – минутите, които си бил онеправдан в училище, несправедливо обвиняван за грешки, които не си извършил, от съученици и учители са захвърлени дълбоко в дебрите на небитието. Намираш се на кръстопът, който има много разклонения. Това е последната вечер, в която наистина се абстрахираш от мисълта за предстоящата среща с кошмара, наречен кандидатстудентски изпити.
Професията – този толкова важен и сложен въпрос. Аз самата минах през лутания, докато намеря себе си, собствената си същност и не знам дали успях….Гледайки блуждаещите детски погледи на някои от завършилите си мисля, че те си нямат и най-малка идея какво ги очаква, а в същото време се радват. Щастливци! Дано повече хора се отърсят от страха за бъдещето, защото той пречи да изживееш пълноценно мигове на радост. А абитуриентският бал е един от тези радостни мигове, които човек помни цял живот. Чува се едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, единадесет и след това високият възглас на голямата група млади хора да разкъсва тишината с изричането на числото дванадесет….. Нека са щастливи….