МОЖЕ

На младини може и без брак, но когато навъртиш години и вече се пенсионираш самотата е страшна. Това не зависи от хората около теб, а от това, което ти носиш в себе си….. И което им даваш.
Една жена винаги може да промени своето ежедневие. Тя може да бъде различна във всеки един момент. Може да бъде добра домакиня и да гледа на своето семейство. Да се грижи за децата, да готви, чисти, пере и извършва всякаква домакинска работа, когато има разбиране в семейството. Може да бъде добра приятелка и мила съпруга. Мъжът до нея е спокоен. Кой ли мъж не си мечтае за такава жена, която не му създава проблеми, извършваща всяка досадна понякога дейност. Той е като волна птичка. Дори и той да е на години е доволен, че може да се види с приятели, да прекарва все повече от свободното си време извън дома без да го е грижа за жена му. Тя нали все си има някаква работа. Все боде, плете или пък чете някоя книжка. Това на него не му е интересно. Той си има приятелите и се събира с тях кога в някой дом или пък в някой клуб да поиграят карти, табла. Без да се замисля за нея. Тя как се чувства, какво й е нужно…..нали е доволна от живота си ?
Годините си минават и този, с когото си сключил брак се променя. Бавно и неусетно остарява. Губи се красотата и младежкото излъчване. Понякога спи с полуотворена уста, прическата се загубва, тялото се отпуска и става полуразплуто и запълва своята половина на леглото, краката са подпухнали, коремът увиснал на една страна, прасците стават с подути вени и синкави петна, нежността и обаятелното излъчване отлитат незнайно къде. На човек да му призлее при такава гледка. Обръща се, взема стар албум и гледа снимки мислейки: Това ли е човекът или в случая жената, за която се ожених? Не се разбира кога хубавата и елегантна жена се превръща в бухнало тесто с увиснали бузи и двойна гуша. Дали в такава ситуация мъжът си задава въпрроса защо се е получило това? Дали не е по негова причина. Може би с мъка може да си спомни кога за последо са ходили някъде двамата - на кино, на театър, на кафе или ресторант. И така жената е в къщи вечно с парцала в ръка, с престилката на шията и около печката. Мъжът увлечен през годините - буен и усещащ, че е харесван от жените забравя за своята жена. Разговорите между двамата намаляват, пък и какво да си говорят все. Обяд, вечеря, после се попитват за “нещо ново с децата” и всеки остава със себе си. Книжката, музиката, телевизорът, компютърът. Пък и жената все нещо си фантазира, боли я ту тук, ту там…..и се превръща неусетно в старата жена.Но мъжете не знаят, или поне се правят, че не знаят, че на жените малко им трябва да се амбицират и да променят всичко в себе си. Като се започне от нова прическа, после с пазенето на диета и да влезе във форма. Жените също могат да се виждат с приятелки и да се радвата на живота, както и да се справят с всички останали семейни задължения … стига да поискат.
И мъжът осъзнал се че става някаква промяна стига до извод, че жената може да промени живота си и без него, че той не е причината за нейните промени, не е водещата фигура в живота й. Жената може да се отчужди от своя мъж и да живее с него под един покрив, но с отчуждението става и загубата на чувствата, на всички приятни моменти, загубата и на човека до теб. В такъв случай мъжът остава наистина сам, изоставен и виновен, безсилен да върне нищо назад, дори и силните спомени са избледнели.
Хилядолетия наред човекът търси отговори на основни въпроси, свързани със съществуването му на тази земя - за смисълът на живота, за причините на многобройните изпитания и страдания, пред които е изправен, за смъртта като край на всичко или само на един етап от битието му. Многобройни са и отговорите, които се предлагат на търсещия ум. Но едно е безспорно – човекът е удивително създание, съчетаващо в себе си едновременно и материално и духовно начало, най-низки страсти и най-възвишени пориви.