Започваш да осъзнаваш малко по-късно. Казват, че децата са отражение на собствените си родители в повечето случаи. Наистина има толкова много изключения, но все пак са изключения. Родителите искат обикновено най-доброто за децата си. Те искат децата им да са умни, красиви и като че ли ги успокоява факта, че могат добре да продължат живота си и без тях.
Всички тези мои мисли и в този им ред са толкова до болка познати на всички, че сигурно вече някой ми се чуди защо ги пиша.
Желанията са толкова различни за всеки индивид. Те се групират в две основни групи :
- Желания, които са общи за всички – съвсем елементарни и обикновени - първо да си здрав, да си добре, да имаш дом, семейство, деца, щастие и т н да не изброявам – такива, които те карат да се чувстваш “като другите”.
- Желания индивидуални – произтичащи от самия човек, от неговата същност, от неговите интереси и възможности.
Всеки човек, може да прави преценка какви да бъдат и неговите приятели, познати и близки. С тези си думи искам да кажа, че всеки си избира обществото от хора, с които може да общува да споделя може би сходни интереси. Всичко идва от вътрешната нагласа на човека – какво той харесва в отсрещния, абстрахирам се от привличането между половете, говоря само за привличането по интереси по сходни качества в характерите, а защо не и да използвам този израз “противоположностите се привличат”, да понякога и това се случва. Противоречията между приятели може би се пораждат и от видимото лицемерие помежду им . То се чувства. Един, два, три пъти може и да не усетиш, но рано или късно го разбираш. Какво е лицемерието , ако направя тълкувание до какво ще ме доведе – това е подлост, двуличие и да ползвам тези думи: „В общността на глупаците има една част, наречена лицемери, които непрестанно се учат да лъжат себе си и другите, но повече другите, а в действителност лъжат повече себе си, отколкото останалите.“ — Леонардо да Винчи. И такива приятели, познати и т н , губят достойнството си на такива.
И така, колкото и да си умен, колкото и книги да прочетеш, колкото и образования да получиш в най- добрите университети, колкото и да самозалъгваш себе си животът си върви и не спира дори за секунда почивка.Времето отминава неумолимо и не спира, както един часовник механичен, на който се е повредил да речем баланса или на един електронен с изтощена батерия. Затова си мисля, че човек преди всичко трябва да е здрав, да бъде добър, да държи на своите ценности и да се обгражда с истински близки, приятели и познати. Много може да се пише по този въпрос, но не знам защо ми се иска да спра до тук и да завърша с едни думи от една песен на една група :
“ Този град, в който аз съм роден,
за мнозина навярно е скучен,
разпиляват се ден подир ден,
просто няма какво да се случи.”
Не е толкова важно къде си роден, къде живееш, колко и какво имаш, какво ти е общественото положение, а важното е поне за мен да се чувстваш добре, дори и да няма какво да се случи около теб и животът да тече сиво, еднообразно, скучно и лениво на
пръв поглед. Трябва да умеем да ценим живота. Това са лично мои мисли, с които не целя да обиждам никого и не е задължително да са правилни и точни, напротив доста объркани са може би.
Няма коментари:
Публикуване на коментар