C'est la vie!

Да никой не може да избира живота си предварително. Не може всичко да е предопределено. Не може да избираш родителите си. Не може да избираш какво да бъде детството ти. За някои детството е един безпроблемен период. Период, в който неосъзнато в повечето време се учиш на различни неща. За други детството е тежък период на борба за оцеляване.
Започваш да осъзнаваш малко по-късно. Казват, че децата са отражение на собствените си родители в повечето случаи. Наистина има толкова много изключения, но все пак са изключения. Родителите искат обикновено най-доброто за децата си. Те искат децата им да са умни, красиви и като че ли ги успокоява факта, че могат добре да продължат живота си и без тях.
Всички тези мои мисли и в този им ред са толкова до болка познати на всички, че сигурно вече някой ми се чуди защо ги пиша.
Желанията са толкова различни за всеки индивид. Те се групират в две основни групи :

• Желания, които са общи за всички – съвсем елементарни и обикновени - първо да си здрав, да си добре, да имаш дом, семейство, деца, щастие и т н да не изброявам – такива, които те карат да се чувстваш “като другите”.

• Желания индивидуални – произтичащи от самия човек, от неговата същност, от неговите интереси и възможности.

Докато, както казах в детството може да имаш периоди на неосъзнати действия и желания, може би вече на определена възраст всеки трябва да знае какво иска, какви са неговите желания, на какво може да разчита, т. е, да има ясна представа за всяко свое действие или бездействие.
Всеки човек, може да прави преценка какви да бъдат и неговите приятели, познати и близки. С тези си думи искам да кажа, че всеки си избира обществото от хора, с които може да общува да споделя може би сходни интереси. Всичко идва от вътрешната нагласа на човека – какво той харесва в отсрещния, абстрахирам се от привличането между половете, говоря само за привличането по интереси по сходни качества в характерите, а защо не и да използвам този израз “противоположностите се привличат”, да понякога и това се случва. Противоречията между приятели може би се пораждат и от видимото лицемерие помежду им . То се чувства. Един, два, три пъти може и да не усетиш, но рано или късно го разбираш. Какво е лицемерието , ако направя тълкувание до какво ще ме доведе – това е подлост, двуличие и да ползвам тези думи: „В общността на глупаците има една част, наречена лицемери, които непрестанно се учат да лъжат себе си и другите, но повече другите, а в действителност лъжат повече себе си, отколкото останалите.“ — Леонардо да Винчи. И такива приятели, познати и т н , губят достойнството си на такива.
И така, колкото и да си умен, колкото и книги да прочетеш, колкото и образования да получиш в най- добрите университети, колкото и да самозалъгваш себе си животът си върви и не спира дори за секунда почивка.Времето отминава неумолимо и не спира, както един часовник механичен, на който се е повредил да речем баланса или на един електронен с изтощена батерия. Затова си мисля, че човек преди всичко трябва да е здрав, да бъде добър, да държи на своите ценности и да се обгражда с истински близки, приятели и познати. Много може да се пише по този въпрос, но не знам защо ми се иска да спра до тук и да завърша с едни думи от една песен на една група :
“ Този град, в който аз съм роден,
за мнозина навярно е скучен,
разпиляват се ден подир ден,
просто няма какво да се случи.”
Не е толкова важно къде си роден, къде живееш, колко и какво имаш, какво ти е общественото положение, а важното е поне за мен да се чувстваш добре, дори и да няма какво да се случи около теб и животът да тече сиво, еднообразно, скучно и лениво на
пръв поглед. Трябва да умеем да ценим живота. Това са лично мои мисли, с които не целя да обиждам никого и не е задължително да са правилни и точни, напротив доста объркани са може би.