18 април 2006

Корабът на съдбата

Морето е бурно, вълните – огромни, неукротими. Студената сковаваща вода възпира всеки опит за спасяване. Малкият кораб се мята наляво-надясно, от вълна на вълна. Вода нахлува в каютите, хората пищят, викат за помощ. Всеки се спасява по единично и си мисли, че по този начин ще остане жив. Ръце молещи за помощ, гласове
заглъхващи в далечината, сподавени молитви, които остават нечути.
Не разказвам филма “Титаник” , не.
Един се хваща за последния пояс и без да поглежда към своя най-добър приятел се хвърля във водата с едничката цел да се спаси. Но за негова най-голяма изненада падайки във водата, поясът се спуква и човекът се оказва напълно безпомощен. Оглежда се, но се сблъсква с жестоката истина – никой не иска да му помогне. Един се
е вкопчил в своя спасителен пояс, друг се е хванал за отчупена греда и се мъчат да достигнат дой най-близката спасителна лодка. Въпрос на време е кога ще потъне корабът, а с него малкото останали хора, които се опитват със сетни усилия да намерят изход от безизходната ситуация. Но те поне се опитват, а това е сигурен знак, че все пак не са загубили надежда.
В основата на разпадащите се, направо разлагащи се, човешки взаимоотношения стои злобата и безсърдечието, ехидното и подигравателно поведение, което съществува в изобилие. Сякаш сме излезли току що от ада, объркани и неориентирани търсещи правилната посока. Трябва да се изгради един малък свят, който да се харесва на всички и да направим така да не потъне корабът. Християнските ценности, смирението, вътрешния мир са лек срещу боледуването на обществото. Гневът и болката не помагат, напротив пречат. Корабът е все още на повърхността, не е потънал още, но неговата гибел е близка, ако не преосмислим ценностите си.
С наближаването на най-големия християнски празник тези мои думи са като призоваване да бъдем добри и да се обичаме.

2 коментара:

Анонимен каза...

Днес е сряда - ден преди Възкресение Христово. Мисля, че сега е времето да обмислим своята Голгота ... Да я осъзнаем (За да задържим своя Титаник още ден, два над повърхността). За моята Голгота не сега ще пиша ! За тази, която можем да наречем НАША- любовта и опрощението-БОГ и СЪДБА!
А дали аз да пиша или само да помислим...?
Бих искал и да Ви наведа и на размисълта (И ТУК е отново момента да БЛАГОДАРЯ МАРИАНА за предизвикателството ВИ) за ТИТАНИТЕ...Кои са ? |Кой ги е предал и защо? Е стига от мен толкова досада ... мислете!, че аз сега не мога :);)

MARIANNA7 каза...

На кой ли му се иска да последва съдбата на Прометей. Но не мога да се примиря със съдбта. При всички случаи не искам да се страхувам, нищо че е възможно чрез страданието и страха да се стигне до знанието и да се осъзнаят неразрушимите връзки. Затова и даровете, които Прометей прави на хората, могат да бъдат разгледани като дарове на интуицията, въздигната във бог. Прометей определено е бил божество на предзнанието - нали и в трагедията на Есхил той знае нещо, което дори Зевс не знае. Даровете му в този смисъл могат да се схванат и като дарове на една свръхчовешка и надчовешка стихия, свързана с познание, което не е опитно. Да не продължавам повече...
А Прометей толкова много е направил за хората...