Да започна така. Чувствам се уморена. Мислех си, че напоследък хабя много нерви напразно. Проблемите сами идваха, разрешавах ги и си отиваха и така години наред.
След това започнах да отсявам проблемите. Ядосвах се за по - големите, а дребните ги отминавах. Като че ли оставаха незабелязани. И така ден след ден, седмица след седмица, месец след месец да не кажа година след година. В един момент започваш да не вършиш някои неща, да не ти стига време изобщо за тях. Губиш желание да ги правиш, после отново и отново се чувстваш уморен и претоварен - оставяш на произвола някои други задачи и така - до кога? Да това е много важен въпрос. Стигнах до там, че четейки все едно не съм прочела написаното, като че ли е минал погледа ми по редовете, а не съм го запомнила. Лошо, много лошо. Не говори добре .... Нямам оправдание защо се е получило, чак се срамувам как може да съм го прочела, а да не съм го запомнила. Затова вземам мерки - ще отделям достатъчно време за почивка. Без претоварвания и спокойно да живея занапред. Няма да драматизирам повече.
Вероятно има толкова много хора, които се чувстват уморени и претоварени. Въпросът е да успяваш да се възстановяваш и да продължаваш напред.
Няма коментари:
Публикуване на коментар