04 декември 2005

И ПАК ТРЪГНИ

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен и злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани,
нов път си направи и пак тръгни.

Светът, когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

2 коментара:

Роза каза...

Да тръгна, дори и когато нямам сили да стана - това е разковничето на живота, на истината , на лобовта. Обобщавам така защото да живееш, да обичаш, както пишеш и в другите си теми,и да намерш сили да продължиш да вървиш в пътя си е МЪДРОСТ, чиято цена само ти си знаеш колко е.Тази цена на "мъдростта" за всички е - само един живот и тя не е никак малка.Знам ,че имам своя единствен "лъч" и мога да стана........., но с времето ставането става все по трудно...,стига да искам да вървя- да живея.
Не е случайно, че материата(а ние също сме материя)съществува единствено чрез движението, т.с. НИЕ СЪЩЕСТВУВАМЕ ЕДИНСТВЕНО ЧРЕЗ СТАВАНЕТО И ТРЪВАНЕТО/ДВИЖЕНИЕТО, с това умението сме в живота - живи.(На злонамерените редактори , които ме четат казвам - не греша случайно, не случайно е тук тафталогията.... и ти редакторе , ако си от живите ще разбереш, но редактираш ли ме и този път сам си пишеш присъдъта "Водят ме статистически жив, но не съм." А аз още нямам умението да комуникирам с мъртъвци.)
Приветствам те Маце.
Роза

Marianna7 каза...

Да кажа така: с любов, с добър нрав,
с добри думи и дела се запазва приятелството. Ако щастието, силата и мъдростта днес не идват ще дойдат утре. Мъча се да не спя летаргичен сън. Старая се да преодолявам трудностите. Стремя се към всичко добро. Трябва да сме в движение. Да не спираме да се усмихваме , дори и когато не се чувстваме добре. Благодаря ти от сърце.