ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРОДАЖНОСТТА

Литературните герои, стават нарицателни за дадено явление или човешка черта, за недвусмислено доказателсто, за значимостта и непреходността на художественото произведение, което ги излъчва.
Ако без колебание отъждествяваме лицемерието с образа на Тартюф,ако олицетворение на ревността си остане Отело, а на благородството и свободолюбието Дон Кихот ла Манча, то представата за продажен, безнравствен и неизпитващ никакви угризения кариерист най-често извиква в нашето съзнание образът на Жорж Дюроа - Бел Ами от едноименния роман на Ги дьо Мопасан.
Героят е въплъщение на продажността,човек, който нито за миг не се поколебава да се продаде физически или духовно,за да постигне предварително набелязаната цел. Той охотно се поставя в услуга на когото и да било, използвайки всички позволени или непозволени средства, за да си осигури пари,власт, материални блага и стремителен възход по стълбицата на социалната йерархия в обществото.Образът на Жорж Дюроа перфектно илюстрира, но съвсем не изчерпва докрай проблема за продажността,засегнат в романа. Това е една изключително актуална тема за Франция през 70-те години на 19-ти век,когато разместването на социалните пластове, ерозирането на ценностната система на почти всички обществени прослойки и безогледният стремеж на представителите на дребната буржоазия да си пробият път към висшето общество слагат печата на продажността върху целия обществен и културен живот на обществото.
Жорж Дюроа е млад авантюрист, бивш хусарски вахмистър, воювал в Алжир, който пристига в Париж, за да направи кариера. Той води жалко съществуване на ръба на бедността като дребен чиновник в управлението на железниците. Колкото са големи амбициите му, толкова нищожно малки са възможностите му за сътворяване на нещо ново, за интелектуална дейност или пък за вникване в проблемите на обществото,сред което живее.Това обаче не му пречи да си постави за цел да се добере на всяка цена до висшето общество, да направи блестяща кариера и да отмъсти на всички,които според него незаслужено живеят охолно и безгрижно. Единственото,което той притежава, е красива осанка и предизвикателни мустаци, с които неизбежно привлича и задържа женското внимание. Това е един герой, който по начало не притежава никакви добродетели - нещо рядко за традиционния герой от романа. Героят е невеж, жесток и завистлив млад мъж, успяващ ловко да компенсира тези си недостатъци с наглост и продажност. Той смята за свой враг абсолютно всеки успял и можещ човек и се мъчи по всякакъв начин да го злепостави и в крайна сметка елиминира от попрището, в което прави кариера.
Може би най-съществената черта, неделима от продажността като цяло е безскрупулността на героя.Той не изповядва абсолютно никакви ценности и няма никакви идеали, освен изгарящата го страст да напредне на всяка цена в обществото и да “постави на място” учените и можещите,които толкова много му пречат и които заплашват да лъсне в един момент неговото невежество.Героят няма задръжки,защото без да знае максимата “целта оправдава средствата", я прилага на всяка крачка без капчица милост. Той не се посвенява да използва всяка срещната жена , на която въздейства с външния си вид и със самоувереността на изпечен Дон Жуан, и да получи от нея не само удоволствия, но и да извлече облага под формата на пари, протежиране или нови контакти. На него не му прави впечатление, че престъпва моралните норми, че погазва законите на приятелството и елементарната етика в човешките взаимоотношения.Той не страда от скрупули, че може да бъде издържан от жените, които съблазнява, че може да разполага с техните пари, макар привидно да се заканва, че ще им ги върне и да изкористява най - нагло благоразположението - им към него, за да напредне в службата . За него всички тези завоевания са само стъпала по пътя му нагоре,към завоюването на нови позиции пред своите колеги. За съжаление неговите ходове не само, че не са разобличени,макар да са очевидни за всички, но дори събуждат леко възхищение вместо омерзение в повечето от обкръжението му. Това е още едно косвено свидетелство докъде е достигнала покварата сред френското общество по време на Третата република в края на 19-ти век.
Това е пример на класическият тип продажник и измамник.Това не е в действието само на един единствен герой.Трябва да се сведе като неподбиране на средствата за постигане на дадена цел, като корупция на всяко едно ниво в обществения живот и се превръща в гангрена, която поразява цялото общество. През различните исторически епохи тя се проявява по различен начин.Времето през, което живеят героите на Мопасан предоставя достатъчно благоприятна почва за нарастване и дори развихряне на корупцията като висша форма на продажност. Стига се дотам, че "успехите", завоювани по най-недостоен и неморален начин чрез подкупи,чрез размяна на материални облаги и чрез използване на непозволени средства си остават във всички случаи успехи,без никой да обръща внимание на пътищата по които те са постигнати.Политическата поквара довежда до битова, до подронване на всички устои на морала, религията и традиционните ценности.Романът се явява не само като художествен документ на епохата, в която е сътворен, но и предупреждение, с широк обществен адресат за неизлечимите поражения, които този широк порок може да нанесе на всеки обществен организъм.